Определение № 921 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6689/2014 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 236 от 26.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1675/2014 г. на Върховен касационен съд е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба против определение № 1097/16.12.2013 г. на Силистренски окръжен съд по ч. т. д. № 260/2013 г. и производството по делото е прекратено. Частна касационна жалба срещу определението на ВКС с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. Т. П. от [населено място]. Ответникът [фирма] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против определението на ВКС е допустима – насочена е против определение на тричленен състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба против определение на въззивен съд. Жалбата е подадена в срок и редовна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Въззивно гражданско дело № 260/2013 година на Силистренски окръжен съд е образувано въз основа на частна жалба подадена от Н. Т. П. против разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в заповед № 1691/04.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр. д. № 668/2013 г. на Силистренски районен съд. С определение № 1097/06.08.2013 г. по ч. т. д. № 260/2013 г. на Силистренски окръжен съд разпореждането е потвърдено. Против това определение е постъпила частна жалба, която е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима с определение № 236/26.06.2014 г. на ВКС. ВКС е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваното въззивно определение не съставлява акт подлежащ на касационно обжалване. Определението е правилно. Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Определение № 1097/16.12.2013 г. на Силистренски окръжен съд по ч. т. д. № 260/2013 г. е по характера си въззивно определение, постановено в заповедно производство. Поради това правилно съставът на ВКС, съобразявайки постановките на горепосоченото тълкувателно решение е оставил подадената от Н. Т. П. частна касационна жалба без разглеждане като недопустима. Изложените в частната жалба против определението на тричленния състав на ВКС оплаквания са неоснователни. Върховният касационен съд се произнася по законосъобразността на определенията, които подлежат на касационно обжалване, без да извършва проверка за валидност и допустимост на актове, изключени от касационен контрол. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение