Определение № 147 от 25.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. В. И., И. З. И., И. В. И., З. П. Б., В. А. В., Б. А. Г., Е. И. Р.-М. и Е. М. Т. срещу определение № 252/27.05.2020 г. по в. гр. д. № 523/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд. С атакуваното определение по реда на чл. 248 ГПК е изменено въззивното решение № 69/19.02.2020 г. по в. гр. д. № 523/2019 г. на Софийски окръжен съд в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Л. Л. Б. и А. А. П. сумата от още 238.91 лв. към присъдената с решението сума от 575 лв. – сторени деловодни разноски за първа и втора инстанция, както и допълнително сумата от още 1 317.65 лв. към присъдената с решението сума от 987 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение за първа и втора инстанция (в общ размер на 2 295.65 лв.). В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение. Ответниците по частната жалба – Л. Л. Б. и А. А. П., считат същата за неоснователна в представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от Софийски окръжен съд като въззивна инстанция и касае въпроса за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Редът за обжалване на това определение е посочен в т. 24 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с нея тълкуване определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол. С оглед на горното и при съобразяване на действащата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след изменението й със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 50/3.07.2015 г.), компетентен да се произнесе по жалбата е Софийският апелативен съд, след като не е подадена и касационна жалба срещу въззивното решение, която да наложи разглеждането на частната жалба от ВКС, предвид обусловеността на отговорността за разноски от крайния изход на спора (в този смисъл - определение № 300/5.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2563/2018 г., ВКС, ІV г. о., определение № 31/18.01.2019 г. по ч. т. д. № 2910/2018 г., ВКС, І т. о., определение № 83/18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4250/2018 г., ВКС, ІV г. о., определение № 254/5.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1766/2019 г., ВКС, ІV г. о.). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение