Определение № 149 от 25.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 287/2015 г.

ВКСI търговско отделение25.03.2016 г.докладчик Ирина Петрова

Диспозитив

Потвърждава Определение № 206 от 17.11.2014г. по в.т.д.№ 101/2014г. на АС Търново. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] против Определение № 206 от 17.11.2014г. по в.т.д.№ 101/2014г. на АС Търново, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, възложени в негова тежест. С частната жалба се иска отмяната на определението като неправилно и намаляване на присъденото в полза на ищците адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С писмен отговор ищците Е. Т., Т. Т. и М. Т. оспорват основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е съобразила, че искането на страната, инициирала производството по чл.248 ГПК е било за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ищците с решението, постановено в производството по чл.258 сл.ГПК, образувано по въззивна жалба на [фирма], с което е било потвърдено първоинстанционното решение. Приела е, че спорът е с фактическа и правна сложност, с което е обоснован изводът за неоснователност на искането за приложението на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК. Неоснователно е поддържаното в частната жалба твърдение за неправилност на определението. Въззивната инстанция е обсъдила довода за приложението на чл.78,ал.5 ГПК. Изводите следва да бъдат споделени. Предмет на подадената от застрахователното дружество въззивна жалба е уважаването на исковете на всеки един от ищците, предявени на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. като въззивникът е оспорвал наличието на всеки един от елементите, обуславящ възникването на задължението за застрахователно плащане. Мотивите на въззивната инстанция са изложени на седемнадесет страници. Необяснима е тезата на жалбоподателя, че договореното и заплатено от всеки един от тримата въззиваеми адвокатско възнаграждение от по 3 000лв. е прекомерно, а същевременно възнаграждението, заплатено на процесуалния представител на дружеството, което е било включено в искането на тази страна за разноски е в размер на 3 564лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Цитирани разпоредби

4