Определение № 9506 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Община Костинброд чрез кмета на общината против определение № 12191 от 17.07.2024 г., постановено по адм. д. № 7200/2023 г. по описа на Административен съд – София град с доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

За съвместно разглеждане в настоящото производство е съединена и частна жалба, предявена от Община –Божурище чрез кмета на общината срещу Определение № 12177/17.07.2024г. по същото дело, с което молбата на този частен жалбоподател за присъединяване към оспорването на Решение № БП-Ц-5 от 30.06.2023г. на КЕВР по същото адм.д. № 7200/2023г. по описа на АССГ, подадена на основание чл.182, ал.3 от АПК, е оставена без разглеждане като недопустима.

Вторият частен жалбоподател твърди неправилност на това второ определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици.

Ответната страна, Комисия за енергийно и водно регулиране, депозира в срока по чл. 232 от АПК отговор на частните жалби с подробно развити в него съображения за неоснователност на същите, съответно – за правилност на атакуваните с жалбите съдебни актове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежни страни, за които подлежащите на съдебен контрол определения са неблагоприятни, поради което са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

1. По отношение жалбата на община –Костинброд срещу определение № 12191 от 17.07.2024 г., постановено по адм. д. № 7200/2023 г. по описа на Административен съд – София град:

С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Община Костинброд срещу Решение № БП-Ц-5 от 30.06.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране като недопустима на основание чл.159,т.4 от АПК и е прекратил производството по адм. д. № 7200/2023 г. по описа на Административен съд – София град.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение по силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката е индивидуален административен акт, но същият не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя. С решение на № БП-Ц-5 от 30.06.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. София е: 1./ одобрен бизнес плана за развитие на дейността като ВиК оператор за регулаторен период 2022-2026 г., при прилагане на метода на ценово регулиране „горна граници на цени“; 2./ одобрени са цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги за 2023 – 2026г.;3./ приет е анализ на социалната поносимост на цените на водоснабдителните и канализационни услуги за всяка една година от бизнес плана; 4./ във връзка с годишните изменения на одобрените цени за2023-2026г. е определена стойността на коефициента за подобряване на ефективността Е за всека година от бизнес плана и разходи, за които се прилага коефициент Qp; 5./ приети са параметри за изменение на одобрените цени на ВиК услуги за 2023 г. и 6./ утвърдени са, считано от 01.07.2023г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги за 2023г. след корекция по т.5.

Според административния съд, макар в случая да се касае за индивидуален административен акт, същият не може да бъде обжалван от неограничен кръг лица. Адресатите на процесното решение са вписани изрично в диспозитива на самото решение и оспорващият не фигурира в същото, поради което няма правен интерес от обжалването му. В проведеното административно производство страна е заявителят, на който законно е признат правен интерес от издаване на решение от КЕВР. Предвид характера на оспорения акт, административното правоотношение се е развило между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. София и КЕВР. Административния съд е заключил, че след като жалбоподателят не е бил страна в административното производство по постановяване на обжалваното решение, за него не е налице правен интерес от оспорване на решението на КЕВР. Според АССГ община Костинброд не е и „ заинтересована страна“ по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, въпреки че е участвала в обсъждането на проекта за решение на КЕВР, доколкото следвало да се прави разлика между „ заинтересована страна“ с право на жалба и „заинтересовано лице“ по смисъла на чл.14, ал.2 от Закона за енергетиката, което макар да участва в обсъждането на проект за административен акт по този закон, не разполага само на това основание с правото да обжалва същия акт. АССГ е развил съображения и за това, че община Костинброд не може да обоснове правен интерес от оспорване въз основа на участието си като член в Асоциацията на ВиК на обособената територия, тъй като тази асоциация, като правен субект по см. на чл.198б от ЗВ, е създадена с цел управлението на ВиК системите – публична държавна или общинска собственост, а не за регулиране на ВиК услугите, какъвто е предметът на процесното решение на КЕВР.

Наличието на икономически интерес от решението за община Костинброд в качеството й на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги ,според АССГ, също не обуславя наличието на правно признат и защитен правен интерес от обжалване.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му.

Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 КРБ. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК. Цитираните по-горе разпоредби определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да засяга пряко и непосредствено права и интереси на жалбоподателя. Интересът е личен и пряк само когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него.

Правен интерес е налице, ако без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, ако подаването на жалбата е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. Оспорваният административен акт, с който се утвърждава бизнес плана и цените на В и К услугите за периода 2023-2026 г., не съдържа властническо разпореждане, което едностранно да поражда промени в правната сфера на жалбоподателя, който не е негов адресат, поради което решение № БП-Ц- 5 от 30.06.2023 г. на КЕВР не създава права и задължения за него. В изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на В и К услугите КЕВР е постановила решение за одобрение и утвърждение на цените на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. София, което е обвързващо единствено за адресата на решението, изрично вписан в диспозитива на решението. Това решение, дори и да рефлектира по определен начин в правната сфера на потребителите, има косвено въздействие върху съвкупността от правата и задълженията им. Предметът на оспореното решение установява като негов адресат конкретно търговско дружество, посочено в разпоредителната част на същото. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че с решението по никакъв начин не се засяга пряко правната сфера на жалбоподателя, негови права и интереси или се създават задължения за него.

С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.

2.По отношение жалбата на Община – Божурище срещу Определение № 12177/17.07.2024г., постановено по адм. д. № 7200/2023 г. по описа на Административен съд – София град:

С обжалваното определение молбата на Община -Божурище за присъединяване към оспорването на Решение № БП-Ц-5 от 30.06.2023г. на КЕВР по същото адм.д. № 7200/2023г. по описа на АССГ, подадена на основание чл.182, ал.3 от АПК, е оставена без разглеждане като недопустима.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, приповтаряйки доводите си, развити в негово определение № 12191 от 17.07.2024 г., постановено по същото дело, за това, на какво основание и по какви правни съображения община –Костинброд няма право да оспори решението на КЕВР, съотнасяйки същите към липсата на правен интерес от обжалване на същото решение и от община-Божурище, на още по-силното основание е приел, че щом община Божурище няма право на самостоятелна жалба срещу решението на КЕВР, същата няма право и на присъединяване към едно, образувано по недопустима жалба, производство на основание чл.182, ал.3 от АПК.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на ВАС споделя изцяло правните доводи на административния съд, обосноваващи недопустимостта на искането на община- Божурище за присъединяване към оспорването, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. чл. 236 от АПК.

По горните съображения частната жалба на Община Божурище срещу обжалваното второ определение е неоснователна, а същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предявено от процесуалния представител на ответната страна. Поради това, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране общо сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА- ДОКЛАДЧИК

Не споделям извода на мнозинството от съдебния състав за правилност на обжалваните определения. Намирам и двете определения за неправилни, поради което същите следва да бъдат отменени, а делото – върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Считам,че община- Костинброд има правен интерес да обжалва решението на КЕВР, с което е одобрен бизнесплана на „В и К“ – София за периода 2022-2026 г. Съображенията ми да поддържам този правен извод са следните:

1.Решението на КЕВР, с което се одобрява бизнес плана на съответен ВиК оператор по реда на чл.10 и чл.11 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл. 26-чл.29 от Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги /Наредбата/ не е индивидуален административен акт. В случая разпоредбата на чл.36а от ЗЕ не намира приложение – касае се за бизнес-план за 5 годишен регулаторен период, който включва освен търговска част / само един компонент от която е предложената цена на ВиК услугите, по отношение на която одобрена цена, ако се приеме че е пределна, единствено би могла да намери приложение разпоредбата на чл.36а/ЗЕ/, и обща част, техническа част, финансова част с включена инвестиционна програма за петгодишния период и част „Изпълнение“ с график за изпълнение на отделните елементи от бизнесплана.

2.Дори да се приеме, че по отношение решението на КЕВР е приложима разпоредбата на чл.36а от ЗЕ и същото решение съставлява индивидуален административен акт /каквото не е становището ми/, то и в този случай община Костинброд има правен интерес да обжалва същото.

А. Неправилно АССГ е направил разграничение между понятията“ заинтересована страна“ по смисъла на чл.147 от АПК и „заинтересовано лице“ по смисъла на чл.14, ал.2 от Закона за енергетиката, за да обоснове липсата на правен интерес за община –Костинброд да обжалва решението на КЕВР, въпреки че същата община е участвала в административното производство по приемането му.

Проведеното от АССГ разграничение между тези понятия не почива нито на закона/ доколкото липсва законово определение на всяко едно от тях/, нито на правната теория, нито на целта на закона, поради което не може да се приеме, че, макар община-Костинброд да е участвала в производството пред административния орган по приемане на административния акт, същата няма правен интерес от оспорването му, тъй като не била адресат на същия- от една страна, а от друга – нямала качеството на заинтересована страна с право на жалба поради обстоятелството, че актът не засягал пряко и непосредствено защитен от закона неин интерес. Самите специални закони, уреждащи характеристиките и реда за приемане на бизнес плановете на ВиК операторите отреждат на общините- било като независими правни субекти, било като членове на съответната асоциация по ВиК- ролята на участници в административното производство по приемане на решение на КЕВР по одобряване на бизнесплана на съответния ВиК оператор по смисъла на чл.15 от АПК, съответно – на заинтересована страна по смисъла на чл.147 от АПК.

Видно от приетата по делото административна преписка по издаване на оспорения административен акт, самият издател на акта, КЕВР, е уведомил общината-жалбоподател за началото на административното производство по издаването му / писмо изх. № В-17-01-14/30.05.2023г. – л.123 по делото/, с което по своя воля я е конституирал същата като заинтересована страна в производството. Отделно от гореизложеното, общините са заинтересовани страни в това административно производство по силата на специалните закони – съгласно чл.10, ал.4 от ЗРВКУ и чл.27, ал.2 от Наредбата проектите за бизнеспланове на съответните ВиК оператори се представят в КЕВР задължително със становища на съответните общини.

Нещо повече- видно от разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата обстоятелството, че община – Костинброд е член на Асоциацията по ВиК на обособената територия, на която оперира ВиК- София, не лишава общината от самостоятелно право на участие в производството по приемане на това решение, доколкото, при систематичното тълкуване на тази разпоредба във взаимовръзка с разпоредбата на ал.2 от същия чл.27, се налага изводът, че становището на общините в производството по приемане на всеки 5-годишен бизнес план на ВиК оператора се изисква независимо от това дали тази община е член на оперираща на обособената територия Асоциация по ВиК или не / предвид ползвания от нормотвореца съюз „и“ в разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата /.

Б./ Дори да се приеме, че община- Костинброд не е заинтересована страна в производството по издаване на административния акт, то и в този случай, с оглед разпоредбите на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ и чл.21, ал.1 от АПК същата отново е засегната от издадения административен акт и има право да оспори същия поради следното:

Видно от разпоредбата на чл.3, ал.2 от специалния ЗРВКУ ВиК услугите по чл.1, ал.2 / услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии / населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения/ са дейности от обществен интерес.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Според чл. 17 от същия закон местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:

1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация;

2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

3. образованието;

4. здравеопазването;

5. културата;

6. благоустрояването и комуналните дейности;

7. социалните услуги;

8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;

9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;

10. развитието на спорта, отдиха и туризма;

11. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 5.07.2016 г.) защитата при бедствия;

12. (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) опазването на обществения ред.

(2) Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

Видно от гореизложеното в отговорност на общината е да се грижи за обществения интерес на територията си, сред който по силата на чл.3 ал.2 от ЗРВКУ попада и осъществяването на ВиК услугите на тази територия. Само на това основание община- Костинброд разполага с правен интерес да обжалва процесното решение на КЕВР.

Доколкото второто обжалвано определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на община Божурище за присъединяване към оспорването на основание чл.182, ал.3 от АПК, се явява функция от правилността на първото определение, намирам, че същото на изложените по-горе съображения, се явява неправилно и следва да бъде отменено с произтичащите от това правни последици.

Съдия:

/А.Радославова/