Определение № 3143 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Р. И. против определение № 451 от 20.02.2024г. по ч. гр. д. № 1070/2021 г. на Апелативен съд–София (АС–София), с което е оставена без уважение молба вх.№ 2903/05.02.2024 г., подадена от жалбоподателя за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева – дължима такава по частна жалба вх. № 495/10.01.2023 г. срещу определение № 3028 от 29.11.2022 г., постановено по същото дело, с което е отказано предоставяне на правна помощ. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска то да бъде отменено. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат, АС – София е установил, че производството по делото е образувано по частна жалба от Т. Р. И. срещу разпореждане № 269915/16.12.2020 г. по гр. д. № 6255/2017 г. на Софийски градски съд, което първият е потвърдил с определение № 1305/18.05.2021 г. Срещу последното е постъпила частна жалба и молба за предоставяне на правна помощ, като с определение № 2040/29.07.2021 г. въззивният съд е отказал предоставянето на такава, което определение е потвърдено от ВКС с определение от 07.03.2022 г. по гр. д. № 465/2022 г. по описа на IV г.о. Установено е, че на администриране съгласно указанията на ВКС подлежи частна жалба вх. № 9563/07.06.2021 г., като същата е оставена без движение, а на жалбоподателят е указано, че следва в срок да отстрани нередовностите. В срока за отстраняването им жалбоподателят е поискал предоставянето на правна помощ, като с определение № 3028/29.11.2022 г. АС –София е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ. Срещу последното определение е постъпила частна жалба вх. № 495/10.01.2023 г., по която жалбоподателят с молба е поискал предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. С постановено по въззивното дело определение е отказано освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, което определение е потвърдено от ВКС, и с разпореждане от 11.12.2023 г. въззивният съд е указал на страната да внесе държавна такса в размер на 15 лева. В срока за указания жалбоподателят отново е поискал освобождаване от държавна такса. Изложени са съображения, че в декларацията за гражданско, семейно и имотно състояние от 05.02.2024 г., молителят е декларирал доход на семейството си (негов и на съпругата му) в общ размер на 21 720 лева, притежание на Ѕ ид. ч. от недвижим имот и лек автомобил, както и задължения за издръжка на едно непълнолетно лице. При извършена справка в Търговския регистър, воден към Агенция по вписванията, въззивният състав е установил, че дружеството „Кенсингтън“ ООД е с управител Т. Р. И., както и че същият е едноличен собственик и управител в „Тристар Проджект“ ЕООД, „Тристар Инвест“ ЕООД, „Грейт Пропъртис Консулт“ ЕООД. Констатирано е, че същият е бил едноличен собственик и управител на „Саут Парк“ ЕООД, което обстоятелство е заличено, но дружествените дялове са прехвърлени на „Импрешънс“ ООД, в което съдружник е Т. Р. И.. Изтъкнато е, че същият е и член на Съвета на директорите на „Стронг Фючър“ ЕАД. Доколкото тези обстоятелства не са декларирани от страната в декларацията, въззивният съд е формирал извод, че при съвкупна преценка на доходите на страната, същият разполага със средства да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Обжалваното определение е правилно. Производството по подадена молба за освобождаване от задължението за такси и разноски по гражданското дело е предвидено в чл. 83, ал. 2 ГПК. Заплащането на държавната такса е предпоставка за допустимото сезиране на съда по отправената до него молба за защита, като законодателят е предвидил, че при наличието на определени предпоставки, касаещи имущественото състояние на физическото лице – страна по спора, в негова ползва ще се породи правото на освобождаване от такси и разноски по гражданското дело. Имущественото състояние следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение. При извършването на проверка за наличието на тези материалноправни предпоставки, законът дава примерно изброяване на обстоятелствата, които подлежат на преценка от съда при решаване на въпроса относно освобождаването на страната от заплащане на дължимите държавни такси и разноски. Такива са имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. Декларираното от молителя, под страх от наказателна отговорност имотно състояние е основание въз основа, на което, съдът преценява основателността на подадената молба по чл. 83 ГПК. Съгласно трайно установеното в практиката разбиране, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. Еднозначно се приема също така, че въз основа на представените от страната доказателства и заявените данни, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, без разрешението на съда да се обуславя от евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход. С оглед на тези съображения, настоящият състав намира, че в случая извършената от въззивния съд преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК е правилна. Съобразени са декларираните от молителя Т. И. данни относно имущественото му състояние, в това число общият доход на семейството му (негов и на съпругата му) в общ размер на 21 720 лева, притежанието на Ѕ ид. ч. от недвижим имот и лек автомобил, както и задължението на молителя за издръжка на едно непълнолетно лице. Решаващият състав е взел предвид и участието на страната като едноличен собственик и управител в няколко търговски дружества, които обстоятелства не са декларирани от молителя в подадената декларация. Следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика, не е относима към настоящия спор, поради разлика във фактическите обстоятелства, налагаща и различни правни изводи. При решаващата си преценка апелативният съд не е изходил единствено от факта, че жалбоподателят е едноличен собственик и управител на няколко търговски дружества, без да са изследвани всички релевантни факти за получаваните от него доходи, нито е преценил основателността на искането за освобождаване с оглед бъдещи хипотетични доходи, при която обстановка са постановени цитираните в жалбата актове. Освен съобразените от въззивния съд обстоятелства, следва да се отчете и фактът, че жалбоподателят и съпругата му са в работоспособна възраст и трудово ангажирани. При деклариран доход на семейството от 21 720 лева месечно, задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева не би представлявало затруднение на жалбоподателя и при тези обстоятелства да се окаже лишен от правосъдие. Ето защо като е приел, че не са налице предвидените от закона предпоставки за освобождаване на страната от внасяне на дължимата държавна такса по частната жалба, апелативният съд е постановил процесуално законосъобразен акт, който ще следва да бъде потвърден. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,