Определение № 246 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. М. чрез адв.Л. Х. – процесуален представител, срещу въззивно решение №44 от 28.04.2011г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 4953/2010год. С това решение е потвърдено решение от 28.05.2009г., постановено по гр.д. № 11697 по описа за 2004г. на СРС в частта, с която Г. П. М. е осъдена да заплати на В. М. М. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 15 750 лв. главница, представляваща обезщетение за лично ползване на съсобствения имот за времето от 01.03.2005г. до 09.12.2008г., както и мораторна лихва в размер 1276 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.31 ал.2 ЗС и по-конкретно: изискването за лично използване на съсобствената вещ изключва ли възможността това ползване да се осъществява чрез или съвместно с трето лице. Във връзка с твърдението, че поставеният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, касаторът се позовава на Р №87 от 13.04.2006г. по гр.д.№ 4422/2001г. на СРС, Р №525 от 01.04.2011г. по гр.д.№813/2010г. на РС Бургас и Р от 20.05.2010г. по гр.д.№360/10г. на РС Добрич, в които се приема, че се приема,че изискването за лично използване изключва възможността то да се осъществява чрез или съвместно с трето лице, било то и низходящо на съсобствениците,когато те са бивши съпрузи. Ответната страна В. М. М. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК чрез адв. А. взема становище, че не следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: Производството е делбено във фаза по извършване на делбата. Решението в частта, с която е постановено извършването на делбата чрез изнасяне имота на публична продан е влязло в сила. Предмет на инстанционен контрол е решението в частта на произнасянето по приетата за съвместно разглеждане от първостепенния съд искова претенция по чл.31 ал.2 ЗС. С атакуваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважена претенцията по чл.31 ал.2 ЗС в посочените по-горе размери. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че за исковия период от време е установено по несъмнен начин, че недвижимият имот / бивша съпружеска имуществена общност и допуснат до делба при права между двамата съсобственици както следва: 10710 / 16705 ид.части за В. М. М. и 5995/16705 ид.ч. за Г. П. М. / е ползван лично от съсобственика Г. П. М. заедно с родените от брака на страните деца, както и, че освен, че предпоставка за възникване на задължението е съсобственото имущество да се ползва лично от единия съсобственик,следва да се вземе предвид и отдаването му под наем или за ползване от трети лица. По поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е направено предложение по чл. 292 ГПК до ОСГК за постановяване на тълкувателно решение и е образувано тълк. д. № 7/2012г. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и поради това