Определение № 50196 от 05.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1822/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „Уникредит Лицинг”ЕАД вх.№ 176 от 10.01.2022г. с искане за присъждане на разноски за касационното производство, прекратено с Определение № 60230 от 14.12.2021г., постановено по настоящото дело. Препис от молбата е връчен на касатора „И.”ООД и в указания срок страната не е заявила становище. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Производството по настоящото дело е било образувано по касационна жалба на ответника „И.“ООД срещу решение № 1449 от 03.07.2020г. по в.т.№ 504/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1166/2016г. на СГС, с което на основание чл.135 ЗЗД са обявени за недействителни по отношение на ищеца „Уникредит лизинг“ЕАД две възмездни разпоредителни сделки от 23.02.2011г. и 08.09.2011г., с които ответникът „Стройком 95“ООД е продал на ответника „И.“ЕООД свои имоти. С определение № 60230 от 14.12.2021г. производството по настоящото дело е прекратено като недопустимо (по отношение на ответника „Стройком 95”АД /н/ е постановено решение по чл.632,ал.4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност на това дружество и за заличаване на „Стройком 95”АД/н/ от ТРРЮЛНЦ, поради което той е загубил в хода на настоящото производство правосубектността си и качеството си на юридическо лице при наличие на съвместна процесуална легитимация на страните по оспорваната като недействителна разпоредителна сделка, с оглед на което недопустимостта на иска по отношение на един от ответниците обуславя недопустимост на иска и срещу другия). Това определение е влязло в сила с постановяване на определение № 305 от 18.07.2022г. по ч.т.д.№ 333/2022г. на І т.о. на ВКС. При тези данни молбата на ответника по касация за допълване на определение № 60230 от 14.12.2021г., постановено по настоящото дело е основателна: Молбата по чл.248 ГПК е постъпила в срок. С определението за прекратяване на производството по делото настоящият състав не се е произнесъл по разноските. Разноските за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба са поискани в писмения отговор, депозиран от „Уникредит Лизинг”ЕАД (л.12 от материалите по настоящото дело), ведно с представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за договорено и заплатено с преводно нареждане от 23.09.2020г. адвокатско възнаграждение в размер на 5 340лв.с включен ДДС. Ответникът в касационното производство има право на разноски при прекратяване на производството, образувано по касационна жалба на насрещната страна „И.”ООД. Както се посочи, тази страна не е взела становище по искането за присъждане на разноски, депозирано от „Уникредит Лизинг”ЕАД. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.