Определение № 604 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2015 г.

Производството e по чл. 251 от ГПК. Образувано е по молба на адв.Е. Ц., процесуален представител на Г. В. П., В. В. П. и А. Г. Г., с която е поискано тълкуване на определение №115 от 12.03.2016г. и определение №216 от 27.04.2016г., постановени по настоящото дело. С първото определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК е изменено определение №115 от 01.04.2015г., постановено по гр.д.№114/2015г. по описа на ВКС, ІV г.о. в частта за разноските в производството по молба за отмяна на влязло в сила решение, като е намалено като прекомерно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Н. Я. Я. от 3000 на 2000 лв. и в полза на Р. Я. Я. от 3000 на 2000 лв. С второто определение, постановено по реда на чл.247 от ГПК, е оставена без уважение молба с вх.№3054/21.03.2016г. на адв.Е. Ц. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива и мотивите на първото определение. В молбата се поставя за тълкуване следният въпрос: „Данъчната оценка на спорния имот от 45 552.80 лв., приета за установена в определение №115 от 12.03.2016г. на ВКС и потвърдена в определение №216 от 27.04.2016г. на ВКС. Включва ли материалния интерес на двете титулярки на вземането заедно върху 45 522.80 лв., или индивидуално на всяка върху 45 522.80 лв., т.е. общо върху материален интерес от 91 045.60 лв., като съсобственички на спорния имот.“ Ответниците по молбата-Н. Я. Я. и Р. Я. Я. не са взели становище по същата. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, намира следното: Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на определенията, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт, а именно относно размера на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение-в първото определение и относно отсъствие на очевидна фактическа грешка в него-във второто определение. При тези данни настоящият състав счита, че молбата за тълкуване на посочените определения следва да бъде оставена без уважение.