Определение № 4690 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4705/2024 г.

Производството е по реда на на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. Д., чрез адв. С. Харизанов, срещу определение № 2226/18.03.2024г., постановено по адм. дело № 289/2024 г. на Административен съд- Бургас (АС – Бургас), с което производството по делото е прекратено и исковата му молба е върната. Частният жалбоподател оспорва определението като счита, че същото е нищожно, евентуално недопустимо, евентуално неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 АПК. Иска оспорения акт да се отмени и делото да бъде върнато с указания за разглеждането му от друг състав на административния съд с указания за повдигане на спор за подсъдност. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба - Министерство на вътрешните работи (МВР), изразява становище за неоснователност на частната жалба в представен по делото писмен отговор. Иска оспореното определение да се остави в сила. Ответникът по частната жалба - Върховен административен съд (ВАС), не изразява становище по частната жалба. С молба от 15.05.2024 г., озаглавена „Възражение“, частният жалбоподател прави искане за отвод на всички съдии на Върховния административен съд поради съмнения за субективната им безпристрастност, тъй като едната ответна страна по делото е именно- Върховният административен съд. В тази връзка с определение от 28.05.2024 г. производството по настоящото административно дело е спряно до постановяване на решение по дело С-369/23 на Съда на Европейския съюз. Производството е възобновено след постановяване на Решение от СЕС 19 декември 2024 г. по дело С-369/23, ECLI:EU:C:2024:1043. В диспозитива на посочено решение е прието, че чл. 19, § 1, втора алинея ДЕС и чл. 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която дадена юрисдикция разглежда като последна инстанция в рамките на касационно обжалване дело относно отговорността на държавата вследствие на твърдяно нарушение на правото на Съюза поради постановено от тази юрисдикция решение, по което дело посочената юрисдикция има качеството на ответник, при условие че тази национална правна уредба и мерките, приети за разглеждането на това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съответната юрисдикция. При съобразяване със задължителните тълкувания, дадени в Решение от СЕС 19 декември 2024 г. по дело С-369/23, ECLI:EU:C:2024:1043, настоящият състав намира, че не са налице основания за отвод на съдиите по чл. 22, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което спорът може да се разгледа от настоящия състав обективно и безпристрастно, а искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на основание чл. 129, ал. 3, във вр. чл. 127, т. 2 и т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК първоинстанционният съд прекратява производството по адм. дело № 289/2024 по описа на АС – Бургас и връща исковата молба на М. И. Д. поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности в молбата. Производството по адм. дело № 289/2024 на АС – Бургас е образувано първоначално по искова молба на М. И. Д., депозирана пред Районен съд – Бургас (РС – Бургас), изпратена по подсъдност на административния съд с определение № 526 от 19.01.2024 г. по гр. дело № 7577/2023 г. на РС - Бургас. С предявения иск срещу Върховен административен съд и Министерство на вътрешните работи се иска осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 57 595 лв. за причинени имуществени и неимуществени вреди. След извършената проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, на редовността на исковата молба, първоинстанционният съд констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. В тази връзка с разпореждане № 1611/27.02.2024 г. са дадени указния на ищеца за отстраняване на нередовности, а именно: 1. да уточни дали претендира вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок или от нарушение на правото на ЕС; 2. да посочи ответник като се съобрази с изискванията на чл. 205, ал. 1 АПК и с предходното указание; 3. изчерпателно да уточни заболяванията, които твърди, че са констатирани в т. ч. в кое медицинско заведение са констатирани и да представи доказателства с копие според броя на ответниците, както и да посочи всички други болки и страдания, които е претърпял и да представи доказателства с копия според броя на ответниците; 4. да посочи в какво точно се изразява деянието, което е причинило вредите и кои са лицата, които са го осъществили; 5. да посочи конкретен период, през който е търпял неимуществените вреди. Препис от разпореждането е изпратено на съдебния адрес на ищеца на 13.03.2024 г. По делото постъпва уточняваща молба на 06.03.2024 (вх. № 2728 по описа на АС – Бургас) от ищеца М. Д. във връзка с разпореждане № 1611/27.02.2024 г. В молбата от 06.03.2024 г. ищецът посочва, че предявява иск по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, посочва че изпитва негативни емоции във връзка с адм. дело 7887/2021 по описа на ВАС и постановения съдебен акт. Изразява съмнение в безпристрастността и независимостта на ВАС и АС – Бургас. За период на вредите посочва от 1996 г. до момента. За да постанови оспореното определение АС – Бургас приема, че въпреки депозираната уточняваща молба от 06.03.2024 г., ищецът не отстранява констатираните нередовности, поради което на основание чл. 129, ал. 3, във вр. чл. 127, т. 2 и 4 ГПК вр. чл. 144 АПК прекратява производството по административното дело и е върнал исковата молба на М. Д.. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите изложени в частната жалба за нищожност и недопустимост на съдебния акт. Атакуваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след надлежно сезиране, поради което е действително и допустимо. Определението е правилно, като постановено в отсъствие на наведените доводи за отмяната му като незаконосъобразно от частния жалбоподател. Видно от исковата молба и уточнението й, направено с молба от 06.03.2024 г., ищецът не отстранява констатираните от съда нередовности. Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, исковата молба следва да съдържа посочване на ответниците и изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането. Посоченото задължително съдържание не е уточнено от ищеца в указания от съда срок. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за невъзможността да се прецени по кой ред и от кой съд – общ или административен, следва да се разгледа делото с оглед на неяснотата на основанието на предявения иск и липсата на конкретно изложени обстоятелства. Предметът и редът за разглеждане на иск по чл. 2б ЗОДОВ и на иск по чл. 2в ЗОДОВ са различни. От исковата молба и всички уточнения не може да се направи еднозначен извод въз основа на кое правно основание е предявения иск. Неяснота е налице и спрямо ответниците срещу които е предявен иска. От една страна искът е предявен срещу ВАС и МВР, а от друга страна се иска осъждане на ВАС за твърдени претърпени имуществени и неимуществени вреди. Нередовността не е отстранена въпреки дадените указания, както правилно приема първоинстанционния съд. Правилен е извода на съда за неизпълнение на указание за посочване на конкретен период от време през който ищецът счита, че е претърпял неимуществените вреди, т. е. посочване на начало и край. Посочването на началния момент 1996 г., твърдението от страна на ищеца, че вредите не са приключили, както и посочването, че вредите ще продължат до „края на живота“ на ищеца, по същество не изпълнява изискването на закона и указанията на съда в тази насока. Представените допълнителни обяснения за периода на претърпените неимуществени вреди, както правилно е преценено от първоинстанционния съд, не внасят яснота по исковата молба. Съдът няма право служебно да изяснява обстоятелствената част на исковата молба, както и по отношение на ответниците. В противен случай би довело до нарушение принципите на диспозитивно начало и на състезателност в процеса. При тези обстоятелства обоснован и в съответствие със закона е изводът на съда, че исковата молба е нередовна, не са отстранени в срок констатираните нередовности, поради което същата не е в състояние да очертае и индивидуализира спорния предмет, а оттам и рамките на правораздавателната дейност на съда и не е годна да възбуди редовно исково производство. Като процесуално недопустима, правилно исковата молба е върната и производството е прекратено. По изложените съображения обжалваното определение като действително, допустимо, правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения трябва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, Върховният административен съд, Пето отделение,