Определение № 2176 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 500 237/16.01.2023 година, подадена по пощата на 13.01.2023 година, от Й. К. М., против определение № 50 387/30.11.2022 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1715/2020 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба с вх. № 70 417/30.05.2019 година, подадена на Й. К. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 и т.6 ГПК на влязло в сила решение № 1554/05.03.2013 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 13-ти състав, постановено по гр. д. № 14 538/2010 година, като е прекратено производството по гр. д. № 1715/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на решение № 1554/05.03.2013 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 13-ти състав, постановено по гр. д. № 14 538/2010 година. Ответникът по частната жалба М. А. И. е подал отговор с вх. № 501 129/21.02.2023 година, с който е изразил становище, че подадената от М. частна жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. Й. К. М. е бил уведомен за обжалваното определение на 07.01.2023 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 500 237/16.01.2023 година, като е подадена по пощата на 13.01.2023 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че с решението, чиято отмяна се иска, Софийски градски съд бил уважил предявения от М. А. И. срещу К. Й. М. и Й. К. М. иск по чл. 135 от ЗЗД. Пред първоинстанционния съд било установено, че ответникът К. Й. М. бил починал на 06.08.2013 година, след постановяване на решението. С разпореждане от 15.07.2014 година били конституирани неговите наследници по закон, които били Н. К. Ф., А. К. В., Х. К. Т. и М. К. М.. Молителят Й. К. М. също бил наследник по закон на К. Й. М., но тъй като той участвал по делото в лично качество като ответник, не бил заместил баща си К. М. по реда на чл. 227 от ГПК. Спрямо ответниците Х. К. Т. и М. К. М. производството по делото било прекратено с влезли в сила определения на въззивния съд по гр. д. № 1176/2018 година по описа на Софийския апелативен съд-от 05.06.2018 година и от 09.10.2018 година., тъй като те били представили на съда доказателства, че се били отказали от наследството на К. Й. М.. Ответникът Й. К. М. също се бил отказал от наследството на баща си, видно от съдебно удостоверение на лист 243-ти от делото на Софийски градски съд, но това обстоятелство не влияело на качеството му на страна в процеса, тъй като той участвал като ответник по делото в лично качество. Решението, чиято отмяна се искала, било обжалвано от молителя Й. К. М. чрез назначения му представител адвокат Д. Д. с въззивна жалба вх. № 32 564/19.03.2013 година и от ответника К. Й. М. с въззивна жалба с вх. № 65 112/03.06.2013 година Последната била оставена без движение с указания за внасяне на дължимата държавна такса. Тези указания не били съобщени на К. Й. М., тъй като междувременно той бил починал и не са били изпълнени от конституираните на негово място негови наследници по закон, поради което с разпореждане на първоинстанционния съд от 05.11.2015 година въззивната жалба с вх. № 65 112/03.06.2013 година била върната. Това разпореждане било обжалвано от М. М. и от Й. К. М.. По подадената лично от тях частна жалба с вх. № 146 467/27.11.2015 година било образувано ч. гр. д. № 1992/2016 година по описа на Софийския апелативен съд. В частната жалба жалбоподателят Й. К. М. изрично бил заявил, че е подал по гр. д. № 14 538/2010 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 13-ти състав, постановено по гр. д. № 14 538/2010 година молба с вх. № 95 436/27.07.2015 година. Същата се намирала в кориците на първоинстанционното дело (на лист 242-ри) и съдържала лично подписано от молителя Й. К. М. признание, че бил получил разпореждането на първостепенния съд за обездвижване на въззивната жалба, подадена от К. Й. М., както и искане да бъде заличен като страна по делото, защото се бил отказал от наследството на К. М.. Приложено било и съдебно удостоверение за отказа-на лист 243-ти. На лист 246-ти от първоинстанционното дело била приложена молба с вх. № 23 783/22.02.2017г., подписана от Й. К. М. и от адвокат С. П., за която било приложено пълномощно, изходящо от Й. К. М. (лист 247-ти), с която същите били уведомили Софийски градски съд, че Й. К. М. бил ангажирал адвокат П. за извършване на процесуално представителство и съдействие във връзка с по-нататъшното развитие на спора и са поискали да бъде прекратено участието на особения представител на Й. К. М. „адвокат Д. Д.“ в процеса. От това се налагал извод, че молителят Й. К. М. не бил узнал за влязлото в сила решение на Софийски градски съд на 09.05.2019 година, както произволно твърдял (доказателства за това обстоятелство не били ангажирани), а най-късно на 22.02.2017 година, когато бил упълномощил адвокат П. да го представлява по делото и бил уведомил за това съда. От това следвало, че молбата за отмяна била подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, за спазването на който съдът бил длъжен да следи служебно при всяко положение на делото, поради което се явявала процесуално недопустима. Затова, определението от 22.11.2022 година за даване ход на делото по същество следва да се отмени на основание чл. 253 от ГПК, като молбата за отмяна се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. От изложеното по-горе следва извод, че съставът на ІІІ г. о. на ГК на ВКС е преценявал допустимостта на подадената от Й. К. М. молба за отмяна с вх. № 70 417/30.05.2019 година, включително и това дали същата е подадена в сроковете по чл. 305 от ГПК с оглед на решение № 1554/05.03.2013 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 13-ти състав, постановено по гр.д.№ 14538/2010 година. Последното е посочено и от самия Й. К. М., в подадената от него молба, като решение, чиято отмяна се иска. Същото обаче е било предмет на инстанционен контрол по повод на подадена срещу него от особения представител на Й. К. М. въззивна жалба с вх. № 32 564/19.03.2013 година, като е било потвърдено с решение № 2421/18.10.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 1176/2018 година. Препис от това решение е връчен на назначения от съда особен представител на Й. К. М.-адвокат Д. Д. на 30.10.2018 година. В мотивите на т. 13 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК изрично е посочено, че когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, ще подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Това се отнася и до останалите случаи на отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, тъй като с искането за отмяна страната цели да се освободи от обвързващата сила и последиците на влязлото в сила съдебно решение, а в случаите на инстанционен контрол с тази сила и последици се пораждат от въззивните решения. При инстанционният контрол въззивната инстанция е тази пред която трябва да бъдат релевирани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения и тя трябва да предприеме действия за отстраняването на същите. При наличието на влязло в сила въззивно решение, с което е разрешен спора, не може да бъде искана, съответно допускана отмяна само на първоинстанционното решение, тъй като по този начин не би била постигната целта на отмяната. Въззивното решение ще продължи да съществува в правния мир и да поражда предвидените от закона последици. Поради това в тези случаи молбата за отмяна трябва да бъде считана за такава за отмяна на влязлото в сила решение на въззивната, съответно касационната инстанция. Посочването от страната, в молбата за отмяна, на първоинстанционното решение, като такова, чиято отмяна се иска може да бъде прието за техническа грешка или за нередовност на молбата (доколкото предмет на същата е искането за отпадане на обвързващата сила и последиците от влязлото в сила решение по конкретния спор, което не съответства на направеното с нея искане). В тези случаи съдът може да изиска от страната да уточни или да поправи молбата за отмяна, като посочи, точното решение, чиято отмяна се иска. С оглед на това подадената от Й. К. М. молба за отмяна с вх. № 70 417/30.05.2019 година, трябва да се счита за такава за отмяна на решение № 2421/18.10.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 1176/2018 година и допустимостта и основателността на същата трябва да бъдат преценявани с оглед на това решение. В случай, че в молбата не се съдържат данни въз основа, на които съдът може да направи тази преценка той разполага с възможността да остави молбата без движение, така както е посочено в чл. 306 от ГК и да даде срок за отстраняване на нередовностите. Съставът на ІІІ г. о. на ГК на ВКС обаче е преценявал допустимостта на молбата с оглед решение № 1554/05.03.2013 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 13-ти състав, постановено по гр. д. № 14 538/2010 година, а не с оглед на постановеното от Софийския апелативен съд решение по спора. Предвид на горното обжалваното определение трябва да се отмени като делото се върне на предишния състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от Й. К. М., молба за отмяна с вх. № 70 417/30.05.2019 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение