Определение № 40 от 25.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 39/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С разпореждане №.175/8.10.18 по ч.г.д.№.2506/18 на ВКС, III ГО, е върната частната жалба на Б. Я. М. срещу определение №.273/30.07.18 по ч.г.д.№.2506/18 на ВКС, III ГО, като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Постъпила е частна жалба от Б. Я. М., в която се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С определение №.175/8.10.18 по ч.г.д.№.2506/18 ВКС, III ГО, е потвърдил определение на Апелативен съд Бургас, с което е оставено без уважение искане за изменение на негово предходно определение в частта за разноските. Произнасянето на ВКС е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. В цитираната разпоредба на чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК е предвидено, че когато определенията по чл.274 ал.1 ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Касае се за еднократно осъществяван контрол върху горепосочените определения на апелативния съд-като законът не предвижда изрично осъществяване и на касационен контрол върху тях /позоваването на жалбоподателя на ТР 5/15 от 12.07.18 на ОСГТК на ВКС е некоректно, тъй като визирания от него цитат от т.1 касае касационно обжалване на въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение на решението в частта за разноските - какъвто не е разглеждания случай (атакуваният пред ВКС акт, с който е отказано изменение на определение в частта за разноските, е постановен за първи път от апелативен съд – а не съставлява такъв в качеството му на въззивна инстанция/. Поради това и последващо атакуване с частна касационна жалба е недопустимо – обстоятелство, което е било надлежно указано и в самото определение на ВКС, с което е потвърдено определение №.343/2.11.17 на АС Бургас. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и атакуваното разпореждане следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,