Определение № 7511 от 29.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“) срещу Определение № 1019 от 24.06.2022 г. по адм. дело № 1300/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по искане на „Инса Ойл“ ООД [ЕИК] е спряно предварителното изпълнение на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-110 от 27.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ”. В частната жалба има оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според частния жалбоподател не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на акта. „Инса Ойл“ ООД е имало възможността да създаде нужното ниво на запаси за извънредни ситуации. Дори самото дружество да не разполага със собствени съдови вместимости за съхраняването им, то би могло да делегира създаването и съхраняването им при условията, предвидени в чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН). Иска се отмяна на обжалваното определение и решаване на спора по същество, като настоящата инстанция отхвърли искането за спиране. Ответникът по частната жалба - „Инса Ойл“ ООД, представя писмено възражение за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-110 от 27.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ” на основание чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5, чл. 12 и чл. 23 ЗЗНН на „Инса Ойл“ ООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022 г.-30.06.2023 г. по видове съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗНН: нефт - 16 595,459 тона; автомобилни бензини - 5 204,754 тона; газьоли 29 594,312 тона; реактивни горива от керосинов тип - 460,882 тона; гориво за дизелови двигатели - 42 668,580 тона; разпоредено е на търговското дружество да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното по т. 1, като създаде до 01 юли 2022 г. количествата при спазване условията на чл. 30, ал. 1 ЗЗНН; разпоредено е търговското дружество да съхранява запасите за извънредни ситуации по т. 1 за срок до 30.06.2023 г.; разпоредено е Инса Ойл ЕООД да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации по т. 1. Общото количество е 94 523,987 тона. За да спре предварителното изпълнение на административния акт, съдът е приел, че искането е подкрепено с доказателства за наличието на нови обстоятелства, които са настъпили след издаване на оспорения административен акт и които обосновават причиняването на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на разпореждането, с което са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. След като общият размер вместимости на всички складове на дружеството е 20 480,777 тона, дори да използва всички свои складове, „Инса Ойл“ ЕООД не би могло да изпълни разпореждането, което определя задължение за създаване на запаси за извънредни ситуации в общ размер на 94 523,987 тона. В тази връзка след получаване на разпореждането задълженото лице - адресат на оспорения акт, е предприело действия по установяване на свободните вместимости при други съхранители, притежаващи регистрирани складове за съхранение на нефт и нефтопродукти, тъй като наличната вместимост е с около 79 % по-малка от определения запас, за което към искането за спиране са приложени доказателства за кореспонденция. От представените отговори по запитванията до 11 собственици на регистрирани складове за съхранение на нефт и нефтопродукти не се установяват свободни вместимости, които да покрият недостигащия на задълженото лице обем (постъпили са девет отговора). Съдът е квалифицирал липсата на достатъчно свободни вместимости при останалите собственици на регистрирани складове в страната по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЗНН като ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. Съдът е установил, че в случая е налице още едно ново обстоятелство – задълженото лице е получило отговор за липса на свободни вместимости по отправени от него запитвания към субекти по чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗЗНН, който предвижда, че задължените лица могат от свое име и за своя сметка да делегират чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации само на икономически оператори и/или съхранители, които имат възможност да предоставят нефт и нефтопродукти и/или разполагат със свободни съдови вместимости за съхраняване на запаси за извънредни ситуации на територията на други държави - членки на Европейския съюз; това право се прилага до 50 на сто от индивидуално определените нива на запаси за съответните категории нефтопродукти и нефт. По горните съображения съдът е приел, че посочените по-горе нови обстоятелства в достатъчна степен обосновават искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗЗНН изисква след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и трудов ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което в конкретния случай би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива. В допълнение съдът е посочил, че възможността на дружеството да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗНН представлява начин за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане, но изпълнението на тази възможност е свързано с по-голям ресурс от време по организиране и изисква по-големи разходи по заплащането на тези услуги. В чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането се осъществява за сметка на задълженото лице. Възпрепятстването на основната стопанска дейност на дружеството има за последица невъзможност за изпълнение на сключени договори, както и невъзможност за обслужване на банкови кредити и следователно би довело до настъпването на трудно поправими вреди за дружеството - загуба на клиенти и позиции на пазара, както и съкращаване на работници и служители – с искането е представен списъчен състав на персонала на дружеството от 214 души. Според съда използването на наличния резервоарен парк само с определените количества запаси, които следва да се съхраняват за срок от една година, обективно би изключило възможността за осъществяване и на търговска дейност, която би осигурила финансови средства за наемане на допълнителна складова база. Крайният извод на съда е, че невъзможността за дейност или силното й ограничаване биха довели до значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗЗНН жалбата срещу акт за определяне на индивидуалните нива на запасите на задължените лица за всеки период на съхраняване, какъвто представлява процесното разпореждане, не спира изпълнението. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същия член. В случая съдът е обосновал правилен извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение е подкрепено с доказателства за нови обстоятелства, които обосновават настъпването на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на административния акт, с което са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. От приложената справка за складовете, регистрирани от „Инса Ойл“ ООД по ЗЗНН, се установява, че общият размер вместимости на всички складове на „Инса Ойл“ ООД е значително по-малък от изискуемия съгласно процесното разпореждане, т. е. дори да използва всички свои собствени складове, дружеството не би могло да изпълни разпореждането за създаване на запаси. След издаване на административния акт задълженото лице е предприело действия по установяване на свободните вместимости при други съхранители, притежаващи складове, за което по делото са приложени доказателства за кореспонденция. От представените доказателства не се установяват свободни вместимости, които да покрият недостигащия на задълженото лице обем. Съгласно чл. 3, ал. 4 ЗЗНН задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива за запаси за извънредни ситуации. Очевидно след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното трябва да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и кадрови ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството. Безспорно дружеството би могло да се възползва от възможността да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите на други държави-членки на Европейския съюз по реда на 18, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗНН, в какъвто смисъл са изложени доводи в частната жалба. Посочените от административния орган начини за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане по реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗНН действително са допустими и предвидени в закона, но приложението им също е свързано със значителни разходи по заплащането на тези услуги. В чл. 18, ал. 1 ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането е за сметка на задълженото лице. Наред с това следва да се отбележи, че в случая задълженото лице е изпратило запитвания и до субекти по чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗЗНН, по които също е получило отрицателни отговори. По горните съображения обосновани и в съответствие с чл. 166, ал. 2, вр. 4 АПК са изводите на съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд