Определение № 246 от 21.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2042/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 - ро ГПК. Образувано е по частна жалба Е. П. М., чрез адвокат В. Н. против определение № 1010 от 28.03.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 857/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, VIII състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 5862 от 26.10.2015 г. против определение № 727 от 01.10.2015 г. по ч. гр. д. № 316/2015 г. на Окръжен съд – Перник. С последното не е прието възражението по чл. 423 ГПК на Е. П. М. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на кредитора [фирма], [населено място], като същевременно е оставено без уважение искането по чл. 64, ал. 2 ГПК на частния жалбоподател за възстановяването на срока за подаване на възражение по чл. 415, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и иска се отмяната му. Ответникът [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Г. е подал писмен отговор в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. С обжалваното определение апелативният съд е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 5862 от 26.10.2015 г. против определение № 727 от 01.10.2015 г. по ч. гр. д. № 316/2015 г. на Окръжен съд – Перник. Съдът е констатирал, че от една страна са направени оплаквания за липсата на предпоставки за присъждане на разноски в полза на насрещната страна, респ.за тяхната прекомерност спрямо правната и фактическа сложност на делото, а от друга страна е искано съдът да отмени определението в частта, в която е оставено без уважение искането жалбоподателя за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 415, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Тези оплаквания са възприети от апелативния съд като противоречие между обстоятелствената част и петитума на частната жалба, обуславящо нейната нередовност .Доколкото според въззивният съд тази нередовност въпреки дадените указания не е била отстранена, частната жалба е оставена без разглеждане. Определението на съда е неправилно. Видно от съдържанието на частна жалба вх. № 5862 от 26.10.2015 г. Е. П. М. е направил недвусмислени оплаквания срещу размера на така присъденото адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна по делото - [фирма], [населено място]. Частният жалбоподател е изложил подробни съображения за недължимост на сумата от 750 лв. разноски за адвокатски хонорар за развилото се производство по реда на чл. 423 ГПК. Това обстоятелство е признато дори от ответника по частната жалба в подадения по настоящото производство писмен отговор. Следователно в случая е налице искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 727 от 01.10.2015 г. на ПОС в частта за разноските. Наред с това, частният жалбоподател отново е поискал, този път от апелативния съд, възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 415, ал. 1 ГПК. Това по своята правна същност следва да бъде квалифицирано като частна жалба срещу определението на Пернишкия окръжен съд, с което не е прието възражението на частния жалбоподател по чл. 423,ал.1 ГПК, доколкото тази разпоредба представлява специална норма по отношение нормата на чл. 64,ал.2 ГПК за възстановаване на срок, поради което изключва нейното приложение/ виж Определение №619/15.07.2010 г. по ч. т.д. №404/2010 г. ВКС, І т.о и Определение №908/22.12.2011 г. по ч.т.д. №846/2011 г. І т.о. ВКС, които имат задължителен характер/. При тези данни Апелативният съд е следвало да върне частната жалба в частта в която има характер на молба по чл. 248 ГПК на Пернишкия окръжен съд за произнасяне по искането за изменение на обжалваното определение в частта за разноските и да разгледа частната жалба срещу определението на ПОС от 01.10.2015 г., с което е оставено без уважение възражението на Е. П. М. по 423 ГПК. Като не е изпълнил правилно служебните си задължения по квалифициране исканията на частния жалбоподател и е оставил частната жалба без разглеждане като нередовна, Софийският апелативен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следа да се отмени и делото върне за извършване на по – нататъшни процесуални действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение