Определение № 23 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2914/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. И. срещу решение №2082 от 12.08.2019 г. по гр.д.№5700/2018 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №5479 от 15.08.2018 г. по гр.д.№11428/2015 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от С. Г. И. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 12 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща й, настъпила в резултат на пътно транспортно произшествие от 20.04.2015 г., като решение №5479 от 15.08.2018 г. по гр.д.№11428/2015 г. на СГС е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Г. И. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата между сумата от 12 000 лв. до размера от 120 000 лв. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, като в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, в частност с решение №177 от 96.12.2018 г. по т.д.№2394/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Ответникът по касация „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос, а и поради съобразяване на въззивния съд с цитираното решение на ВКС. Евентуално поддържа неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността по чл.45 ЗЗД на сочения като причинител на вредите, съответно за да възникне задължението на застраховалия гражданската му отговорност с оглед вторичния характер на прякото право спрямо деликтното право, е необходимо да се установи наличието на вреда, противоправно поведение, причинна връзка - вредата да е последица от деянието, като това са елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презюмира, поради което и предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът може да обори презумпцията за вина - с обратно доказване, за да обори субективното основание за отговорността си, което се презюмира, - ако се установи, че определено лице е причинило вредата, то законът заключава, че това лице е действало и виновно. Посочил е, че в разглеждания случай, с присъда, със задължителна за гражданския съд сила е установено, че физическото лице – твърдян причинител на вредите не е извършил противоправното деяние, описано в присъдата на наказателния съд, като в исковата молба няма позоваване на друго деяние, довело до причиняване на смъртта на пешеходеца, а само позоваване на норми, уреждащи поведението на водачите към пешеходците, с което такова обосновка не е извършена, а и в обстоятелствата, с които е субстанцирано спорното право, няма и детайлно фактическо описание на деянието от обективна страна. В този смисъл е достигнал до извод, че без да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства и при невъзможност за пререшаване на въпроса, съдът е длъжен да приеме, че не са налице предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност, съответно за ангажиране на отговорността на ответното дружество - налице е идентичност на деянието, предмет на обвинението и на това, от което се твърди, че са настъпили вреди, без да се поддържа друго противноправно поведение, неизследвано в наказателното производство. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Касаторът не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения относно противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, предвид което и съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения /според които обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението. С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,