Определение № 385 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. П., чрез процесуални представители, срещу определение от 29.09.2025 г., постановено по адм.дело №5515/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е оставено без уважение искането му за конституиране като заинтересована страна. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът по частна жалба - Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, не взима становище. Ответникът по частна жалба - Сдружение "Български футболен съюз", в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК / съгласно разпореждане №35723/30.10.2025 г. по делото на АССГ и направена от АССГ справка по баркода на пратката/. За да се произнесе по съществото й, ВАС взе предвид следното: Съдът, за да постанови определението си е изложил мотиви, че П. е лице, подало сигнал до КЗД и съгласно чл.124, ал.2 АПК няма право на жалба срещу решението на КЗД. Освен това решението не засяга пряко и непосредствено права и интереси и не създава задължения за П.. Определението е неправилно по мотивите, изложени в него. На първо място производството пред КЗД е специално спрямо това по АПК и в ЗЗДискр. е уредена процедура по сигнал на сигналоподател, която е различна от процедурата по сигнал по чл. 119 -124 АПК. В случая пред КЗД се е развило производство, в което сигналоподателят П. е участвал като страна предвид разпоредбите на чл.50 - 52 ЗЗдискр., които дават възможност на сигналоподателя да сезира и десизира комисията за нарушение на правото на равно третиране, и по сигнала да се развие производство, завършващо с произнасяне дали е установена дискриминация или не, за разлика от сигналите по АПК, които са до висшестоящите органи за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на подчинени техни органи или длъжностни лица. Действително П. не е твърдял решението на Комисията да засяга негови права или задължения, нито да създава за него задължения, както е приел и АССГ, но това е от значение само за правото му на жалба срещу решението на КЗД, каквато той не е подавал, напротив същият е изразил доводи в искането си в подкрепа на решението на КЗД, с което е осъществена пряка дискриминация от Сдружение ""Български футболен съюз" по защитен признак "лично положение" по отношение на изключените в заседание на ИК на БФС на 23.03.2022 г. 62 футболни клуба. Доколкото ЗЗДискр. не съдържа специални правила по отношение на съдебното производство по обжалване на решението на КЗД, установяващо дискриминация, а само препраща към АПК в чл.68 ЗЗДискр., за да се прецени дали е основателно искането на П. за конституиране като заинтересована страна е следвало да се установи дали са налице предпоставките по чл.162, ал.2 АПК вр. чл.153, ал.1 АПК, а именно дали оспореното от Сдружение "Български футболен съюз" решение на КЗД е благоприятно за участвалия в административното производство П.. АССГ не е е установявал факти, от които да се направи извод дали решението е благоприятно или не за П., а настоящата съдебна инстанция на основание чл.236 АПК вр. чл.220 АПК няма правна възможност за нови фактически установявания. Предвид изложеното определението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия с ново произнасяне по искането на П. при съобразяване на изложеното в предходния абзац относно правнорелевантните факти. Воден от горното и на основание чл.236 АПК вр. 221, ал.2, предл. последно АПК Върховният административен съд, пето отделение