Определение № 95 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 366/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение18.03.2021 г.докладчик Драгомир Драгнев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. П. Д. в качеството му на адвокат и на председател на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия-Пловдив против решение № 3133 от 11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на И. П. Д. в качеството му на адвокат и на председател на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия-Пловдив против решение № 3133 от 11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет. Жалбоподателят твърди, че решението е нищожно поради липса на компетентност, както и незаконосъобразно, поради което моли да бъде прогласена неговата нищожност или да бъде отменено. Висшият адвокатски съвет застъпва становището, че жалбата е недопустима, а по същество е неоснователна. По допустимостта на подадената жалба Върховният касационен съд намира следното: С решение № 3133 от 11.12.2020 г. Висшият адвокатски съвет е приел, че ежегодната заверка на адвокатската карта по смисъла на чл.9, ал.5 от Закона за адвокатурата се извършва чрез полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет съобразно броя на членовете и, които са изпълнили задълженията си по чл.49, ал.1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет. Жалбоподателят твърди, че това решение подлежи на съдебен контрол, тъй като е пряко свързано с възможността за упражняване на адвокатска професия и попада в хипотезата на чл.9, ал.6 от Закона за адвокатурата. Това е така, защото нормата на чл.9, ал.5 от Закона за адвокатурата предвижда, че адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка. Чрез заверената си адвокатска карта/в случая-чрез стикер/ адвокатът удостоверява качеството си на такъв, което пък му дава възможност, легитимирайки се по този начин, да упражнява адвокатската си професия. Затова невъзможността да се завери адвокатската карта чрез непредоставянето на съответния брой стикери на адвокатските колегии подлежи на обжалване пред ВКС. Анализът на разпоредбите на чл.9 от Закона за адвокатурата обаче не води до такъв извод. Тези разпоредби се отнасят до успешно издържалите изпита кандидати, които след полагане на клетва следва да се впишат в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет и да им се издаде адвокатска карта по образец. Съгласно ал.6 на чл.9 от ЗА отказът от вписване и от издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване пред ВКС. Касае се следователно до защита пред ВКС на индивидуалното право на всеки издържал изпита кандидат за адвокат, когато му бъде отказано вписване или издаване на адвокатска карта. Настоящият случай не е такъв. Посредством обжалваното решение Висшият адвокатски съвет не отказва да впише адвокат, да му издаде адвокатска карта или да извърши ежегодната заверка по чл.9, ал.5 от Закона за адвокатурата. С решението се определя общ начин, по който става ежегодната заверка на адвокатските на всички адвокати. Няма обаче отказ да се завери адвокатската карта на жалбоподателя адвокат Д., нито отказ от заверка на адвокатската карта на който и да е адвокат. Ето защо не се касае за индивидуална защита на правата на адвокат Д., поради което обжалваемостта на решението не може да се обоснове с разпоредбата на чл.9, ал.6 от Закона за адвокатурата. Адвокат Д. няма право на жалба срещу решението на Висшия адвокатски съвет и в качеството си на председател на Адвокатския съвет на Пловдивската адвокатска колегия. Този извод следва от чл.122, ал.2 от Закона за адвокатурата, според която разпоредба решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата и могат да се обжалват пред ВКС само в изрично предвидените в закона случаи, сред които не е настоящият казус. Противното разрешение би влязло в противоречие с чл. 134, ал. 1 от Конституцията, тъй като би представлявало недопустима намеса във вътрешното самоуправление на адвокатурата като независима организация. Върховният касационен съд не може да се произнася по вътрешни за Адвокатурата спорове относно компетентността на нейните органи и законосъобразността на решения, които имат вътрешноорганизационен характер. Такава е трайната практика на ВКС, която страните по делото отлично познават и са цитирали в становищата си. По тези съображения настоящата инстанция приема, че жалбата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство трябва да се прекрати. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 9 ЗА
- чл. 122, ал. 2
- чл. 134, ал. 1
- чл. 49, ал. 1
- чл. 7, ал. 5
- чл. 9, ал. 5
- чл. 9, ал. 6
- чл. 9