Определение № 1080 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5372/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ТД – Бургас, [населено място], подадена чрез главен инспектор Е. Д., срещу определение № 445 от 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 287/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което на адвокат Я. С., БАК, особен представител на ответниците по делото И. С. Х. и А. С. Х., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е определено възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер по 1182,18 лв. за всеки от двамата представлявани. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението, тъй като по отношение на ответника И. С. Х. не е налице материален интерес от обжалване на въззивното решение и следователно не се дължи възнаграждение за особен представител. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното: Производството е образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответниците И. С. Х. и А. С. Х.. В хода на първоинстанционното производство на същите са назначени за особени представители по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адвокат Р. М. и адвокат Я. С., и двамата от БАК. С първоинстанционното решение предявеният от Комисията иск е частично уважен и е отхвърлен срещу А. С. Х. за сумата от 11 100 евро с левова равностойност 21 709,72 лв., представляваща вноска на каса по сметка с титуляр А. С. Х., както и за сумата 15,07 евро с левова равностойност 29,47 лв., представляваща получени лихви на каса по същата сметка. Подадената от ищеца въззивна жалба е само в отхвърлителната част на първоинстанционното решение, което е потвърдено в обжалваната част. С определение № 50230/16.06.2023 г. по гр.д. № 200/2022 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и делото е върнато на въззивната инстанция за определяне по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на възнаграждение за адвокат С. за осъществената от него правна защита и съдействие в производството по чл. 288 ГПК. С обжалваното определение № 445 от 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 287/2021 год. на Апелативен съд – Бургас е прието, че съобразно обжалвания пред ВКС материалноправен интерес дължимото на адвокат С. възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 1182,18 лв. за всеки един от двамата представлявани. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно. Ответникът по иска И. С. Х. не е страна в касационното производство. Адвокат С. е участвал в производството по чл. 288 ГПК като особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, само на ответницата А. С. Х.. Участието му се е изразило в изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване. Не е имало открито съдебно заседание. Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. второ ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че адвокатско възнаграждение се дължи въз основа на материалния интерес, който в конкретния случай съществува единствено за ответницата, тъй като спорът е висящ по отношение на собственото ѝ имущество, чието отнемане се претендира, дължимото на особения представител възнаграждение е в размер на 800 лв. Гореизложеното, налага отмяна на обжалвания акт и вместо това постановяване на друг, с който в полза на адвокат Я. С. на основание чл. 77 ГПК бъдат присъдени 800 лв. възнаграждение за правна защита на ответницата А. С. Х. в производството по чл. 288 ГПК пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение