Решение № 8720 от 25.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, против Решение № 1704/27.11.2025г., постановено по административно дело № 280/2025 г. по описа на Административен съд – град Шумен /АС-Шумен/, с което е отменено Уведомително писмо № 02-270-6500/2582#3/15.05.2025г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано изплащане по субсидиите по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 2 388.63 лв.; в частта, с която е отказано изплащане на субсидии по Схема за преразпределително плащане /СПП/ в размер на 1 716.47 лв.; в частта, с която е намалена субсидията по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ със сума в размер на 1 118.44 лв.; както и в частта, с която са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЕПП – 1 781.19 лв. и СПП – 1 279.96 лв. В касационната жалба се излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като административният акт бъде потвърден в оспорените части. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна – И. Н. И., чрез адвокат Борисова, моли решението на АС-Шумен да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС-Шумен е Уведомително писмо № 02-270-6500/2582#3/15.05.2025 г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано изплащане по субсидиите по СЕПП в размер на 2 388.63 лв.; в частта, с която е отказано изплащане на субсидии по СПП в размер на 1 716.47 лв.; в частта, с която е намалена субсидията по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –ЗДП със сума в размер на 1 118.44 лв.; както и в частта, с която са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЕПП – 1 781.19 лв. и СПП – 1 279.96 лв. Решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че на 11.05.2022г. и 27.05.2022г. И. Н. И. е подал Заявления за подпомагане с УИН: [номер] по СЕПП, СПП и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – ЗДП, като е заявил парцели с обща площ 12.19 ха, намиращи се в землището на с. Върбак, с приложени към заявленията Таблица за описание на използваните парцели; Декларации и резултати от автоматични проверки на въведените данни. По заявлението на И. Н. И. е извършена проверка на площи по метода за дистанционен контрол. В хода на същата е установено, че заявените парцели по схемите с декларирана площ 12.19 ха, са с установена площ 11.68 ха. Докладът от проверката е изпратен на И. Н. И., с указан срок за представяне на доказателства и възражения досежно констатациите в него. След изтичане на срока за представяне на доказателства и възражения по доклада е издадено Уведомително писмо № 02-270-6500/2582/14.11.2024г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, с което на И. Н. И. е отказано изплащане на субсидии по СЕПП в размер на 2 388.63 лв. и СПП в размер на 1 716.47 лв.; претендираната субсидия по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –ЗДП в размер на 1 499,86 лв. е намалена със сума в размер на 1 118.44 лв., като от пълния претендиран размер е оторизирана сума в размер на 381.42 лв. и на основание чл. 19а от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. на Комисията за кампания 2022 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 1 781.19 лв. по СЕПП и 1 279.66 лв. по СПП. Уведомително писмо № 02-270-6500/2582/14.11.2024г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ в цитираните части е отменено с Решение № 556/08.04.2025г., постановено по административно дело № 25/2025 г., влязло в сила на 29.04.2025г., като преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В изпълнение на дадените от съда указания, е издадено Уведомително писмо № 02-270-6500/2582#3/15.05.2025г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, с което е отказано изплащане по субсидиите по СЕПП в размер на 2 388.63 лв.; е отказано изплащане на субсидии по СПП в размер на 1 716.47 лв.; е намалена субсидията по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –ЗДП със сума в размер на 1 118.44 лв. и са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЕПП – 1 781.19 лв. и СПП – 1 279.96 лв. В съдържанието на процесния административен акт е посочено, че И. е заявил подпомагане на площ по отношение на БЗС/парцел с ид. № 12663-85-3-3, в землището на с. Върбак, с площ 9.09 ха. От извършена проверка на място от РТИ – Монтана е установено, че площта на този парцел е 8.58 ха. В доклада е отразено, че констатираните несъответствия обуславят намаляване размера на плащане или отказ за плащане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като кандидатът за подпомагане е зявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост. След извършване на всички административни проверки, вкл. попада ли парцелът в Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2022г., е установена площ на имота в размер на 0 ха, в който случай и вр. чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. вр. чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или напълно плащания за площ, попадаща извън този специализиран слой. Направен е извод, че разликата между установената и декларираната площ е 9.09 ха. Като допълнителен мотив за недопустимост на искането за подпомагане на спорния парцел по СЕПП, СПП и ЗДП е посочено, че кандидатът при деклариране на парцел с ид. № 12663-85-3-3 следва да има собствен или нает ЖО към дата 01.02 на текущата година в Интегрираната система на БАБХ. От приложение Неавтохонни сайт_БАБХ, ред 37105 към заповедта на изпълнителния директор на БАБХ е установено, че като собственик на ЖО № 9781-0062 в с. Върбак е посочен Н. И. С. с регистрирани 58 броя ДПЖ. Формирано е заключение, че след като към 01.02.2023 г. ЖО № 9781-0062 в с. Върбак, не е собственост на заявителя И., то парцел с ид. № 12663-85-3-3 в с. Върбак представлява недопустима площ и договорът за наем или аренда на същия не се приема за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП. При тези фактически решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, в установената в закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за допуснато нарушение на материалния закон въз основа на представените с административната преписка доказателства, както и на основание на приобщените по делото доказателства, касаещи парцел с ид. № 12663-85-3-3 /официална справка на БАБХ/ и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № ЗЖ18-802/22.02.2022 г., издадено от Директор на ОБДХ – Шумен. Решението на АС – Шумен е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател доводи за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Правилно от страна на АС-Шумен е прието, че основанията, поради които е отказано оторизиране на заявените суми от И. е незаконосъобразно. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че включеният парцел с композитен номер 12663-85-3-3 с площ от 9.09 ха не представлява площ без правно основание. За същия парцел по делото е представен Договор № ДО-36/05.05.2022г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд за наем на общинска земя, сключен между Община Хитрино и И. Н. И.. Видно е от договора, че спорният парцел е част от наетия имот с кад. № 12663.25.143, находящ се в с. Върбак, общ. Хитрино за срок от 01.10.2021г.-31.10.2026г. Съгласно официално постъпило писмо от началник на Общинска служба по земеделие – Хитрино, за спорния имот има регистрирано правно основание в ИС FERMA WIN – регистър на договори, съгласно Справка за предадени правни основания към ИСАК на 13.06.2022г. за стопанската 2021-2022г. Установено е още, че договорът за наем е прекратен към дата 01.10.2022г., а именно след приключване на стопанската година, респективно към момента на подаване на заявленията за оторизиране на суми за кампания 2022г. Следователно от страна на И. е изпълнено задължението му по чл. 37в от ЗСПЗЗ чрез подаване на декларация още към момента на сключване на договора. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чрез това си действие заявителят разполага с годно правно основание за кампания 2022г., обстоятелство подкрепено с представените по делото доказателства от Общинска служба по земеделие – Хитрино. Относно второто основание, посочено като пречка за оторизиране на поисканите суми, изводите на първоинстанционния съд за правилни, съобразени с доказателствата по делото и нормативната уредба. Безспорно е, че към 22.02.2022г. И. Н. И. е собственик на въпросния ЖО, съгласно издаденото му за това удостоверение, както и че преди тази дата собственик на въпросния обект е неговият баща. Към датата на подаване на заявленията за изплащане на субсидиите безспорно собственик на обекта е И. Н. И.. Следователно въз основа на тези факти се доказва безспорно, че към дата 01.02.2022г. ЖО е реално съществувал и е функционирал като такъв, И. е влязъл във владение на стопанството и го е ползвал на реално правно основание нотариално заверен приемо-предавателен протокол и нотариално заверена декларация, макар вписването му като собственик да е извършено на един по-късен етап. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Първоинстанционният съд е направил своите изводи въз основа на обстоен и детайлен анализ на събраните по делото доказателства, съобразил е същите с действащата по случая нормативна уредба, поради което е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявена претенция на ответника по касацията се следват разноски. Предвид представените по делото доказателства, претенцията следва да бъде уважена в размер на 820.00 евро. Направеното възражение за прекомерност е бланкетно и немотивирано, поради което на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК следва да бъде отклонено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение