Решение № 3460 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6243/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ- София -град, чрез процесуален представител, началник сектор правно обслужване, против Решение № 4782/12.02.2025г. на Административен съд -София - град по адм. дело № 12274/2024г. С него се отменя Решение № 2153-21-251 от 10.10.2024г. на директора на ТП на НОИ- София-град, с което се оставя без уважение жалба на В. И. С. срещу разпореждане [номер]/65/ от 23.08.2024г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- София - град. С разпореждането се отказва отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. И. С. на основание чл. 69, ал. 2, чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Постъпила е частна жалба от В. И. С., чрез процесуален представител, адвокат Х. Банов от САК, против Определение № 10113 от 24.03.2025г. по адм. дело № 12274/2024г. по описа на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането й за изменение на решението в частта за разноските. Ответницата, В. И. С. взема становище, чрез процесуален представител, адвокат Х. Н. Банов в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, частната жалба, доводите на страните, обжалваните съдебни актове, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. И. С. чрез процесуален представител, адвокат Банов-САК, против цитираното решение на директора на ТП на НОИ- София -град. Установено е в административното производство пред административния орган, че В. С. към момента на подаване на заявлението 06.08.2024г. има възраст [възраст] и сбор от стаж и възраст 95г.09м. и 22дни, като при преценката за приложението на чл. 69б, ал. 1 КСО и чл. 69, ал. 2 КСО е прието, че не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия. Съдът е разгледал по същество жалбата, като отменил решението и разпореждането, като е приел, че за жалбоподателката са налице предпоставките на чл. 69б, ал. 1 КСО. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при липса на спор по фактите. Разпоредбите на чл. 69, ал. 2 КСО и чл. 69б, ал. 1 КСО регламентират различни фактически състави, като правно основание за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО предвижда по-облекчен режим на пенсиониране за работещите при условията на посочените закони. Разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО предвижда облекчен режим за лицата, работили при условията на първа категория труд. Разликите в характеристиките на стажа по чл. 69 КСО и по чл. 69б, ал. 1 КСО следват от специалните разпоредби за различните категории лица за които се отнасят. Основният спор от правна страна в случая се произвежда от тълкуването на разпоредбата на чл. 69 КСО, която предвижда 27г. стаж при условията на посочените закони, от който стаж да е действителен 18г. Както и, че стажът се зачита като такъв от първа категория при пенсионирането им. На първо място следва да се посочи, че стажът по чл. 69 КСО не се полага при условията на първа категория, като в него може да има стаж от всяка категория, а стажът по чл. 69б, ал. 1 КСО следва да е положен при условията на първа категория. На следващо място, ако се приеме, че стажът по чл. 69 КСО е от първа категория, не е облекчение изискването той да бъде с продължителност от 27 години, за да са налице условията за пенсиониране, тъй като при наличие на 10години по чл. 69 КСО, ако се приеме, че е от първа категория, в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО може да се прибави останалия стаж, превърнат към трета категория, което не е целта на закона. При анализа на разпоредбите следва извода, че са налице различни специални хипотези за пенсиониране по отношение на лицата по чл. 69 КСО и обща хипотеза за лицата по чл. 69б, ал. 1 КСО, които не следва да се смесват, например стажът по чл. 69 с възрастта по чл. 69б, ал. 1 КСО. В случая се преценява правото на пенсия в хипотезите на чл. 69 КСО или в хипотезите на чл. 69б, ал. 1 КСО. В такъв смисъл е последната непротиворечива практика по тълкуването и прилагането на нормите на чл. 69 и чл. 69б КСО. При изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото частната жалба с предмет разноски смислово и правно следва резултата от правния спор по същество, поради което не следва специално произнасяне по нея. При този изход на делото се дължат разноски в размер по 102.25 евро за всяка инстанция, или в общ размер 204.50, в полза на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и държавна такса в размер на 102.25 евро, или общ размер на такси и разноски 306.75 евро. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение