Решение № 1861 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6670/2025 г.

от 12.11.2024 г. на кмета на Община Асеновград да издаде удостоверение за наследници на Б. И. П., по заявление на жалбоподателя. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ. За да постанови този резултат е приел, че е издаден от компетентен орган, но при липса на мотиви по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, която не спорна, и при преценка на доводите на страните съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието в обжалваното решение, че оспорения пред него отказ не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсва изложение на съображенията на административния орган – правни и фактически. Отказът съдържа формален извод, че заявителят не е наследник на лицето, за което се иска удостоверение за наследници, тъй като то е починало на 03.01.1978 г., а съпругата му, на която заявителят е наследник, е починала на 02.12.1987 г. Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице и се издава от общинската администрация въз основа на регистъра на населението - чл. 24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Регистърът на населението е функция на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) - национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. В случая заявлението до административния орган не е в предвидената от закона форма, в него не се твърди, че заявителят е наследник на лицето, за издаване на удостоверение за наследници на което е подал искане, не са изложени и конкретни обстоятелства свързани с необходимостта му с оглед възникване, съществуване, изменение или прекратяване на негови права и законни интереси. Посочването, че е необходимо на подалия искането във връзка с уреждане на документи за собственост на земеделски земи не отговаря на изискванията на закона. Това предпоставя приложението на чл. 30, ал. 2 АПК, едва след което органът може да се произнесе при съобразяване изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР, чл. 5, ал. 1 и 2 и чл. 9 и сл. от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Изложените в касационната жалба доводи не следва да бъдат обсъждани, тъй като по съществото си са мотивиране на оспорения административен акт след издаването му, в хода на съдебното производство. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.