Определение № 7125 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. Д., с постоянен адрес в гр. Кнежа, обл. Плевен, срещу определение № 687 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 831/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с което е оставена без уважение молба вх. № 1/05.01.2026 г., подадена от Д., с която се прави искане за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против решение № 3788/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 831/2025 г. по описа на Плевенския административен съд. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е било налице основание за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против решение № 3788/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 831/2025 г. по описа на АС – Плевен, поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, по смисъла на чл. 64, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. По съображения, подробно изложени в частната жалба, моли определението да бъде отменено и да бъде възстановен срока за касационно оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решение № 3788/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 831/2025 г. по описа на АС – Плевен, е отхвърлена искова молба с вх. № 6144/28.10.2025 г., подадена от К. Д., против бездействие на директора на Професионална гимназия по моден дизайн, гр. Велико Търново, с която се иска установяване на неоснователно бездействие на ответника да изпълни дължимо фактическо действие по чл. 519, ал. 2 от ГПК да предвиди средства по бюджета на училището, и задължаване ответника да извърши дължимото действие по изплащане на сумата по изпълнителен лист № 193/25.04.2024 г., ведно със законна лихва. С решението е осъдена е К. Д. да заплати на Професионална гимназия по моден дизайн, сторените деловодни разноски в размер на 1000 лв. Съобщението е връчено на Д. на 15.12.2025 г. Срокът за обжалване на съдебното решение е изтекъл на 29.12.2025 г., понеделник, работен ден. Приложена е касационна жалба от 28.12.2025 г. против решение № 3788/15.12.2025 г. постановено по адм. дело № 831/2025 г. по описа на АС – Плевен. С определение № 687 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 831/2025 г. по описа на АС – Плевен, е оставена без уважение молба вх. № 1/05.01.2026 г. подадена от К. Д., с която се прави искане за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против решение № 3788/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 831/2025 г. по описа на АС - Плевен. Оспореното определение е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място, съдът правилно е преценил, че редът за възстановяване на срок за касационно обжалване е този по чл. 228 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 66 от ГПК, както и че чл. 161 от АПК е неприложим, тъй като урежда конкретно възстановяване на срок за обжалване на административни актове пред съда, не и на срок за касационно обжалване на съдебни актове или общо на срокове за извършване на процесуални действия. За да бъде възстановен пропуснат срок за обжалване на съдебен акт или извършване на процесуално действие, страната, която е поискала възстановяването му, следва да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее - чл. 64, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Между основанията по чл. 64, ал. 2 от ГПК и по чл. 161, ал. 1 от АПК са налице различия. В чл. 161, ал. 1 от АПК освен неприложимата за съдебното обжалване предпоставка "поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение", е налице различие в изказа на законодателя в предпоставката "особени непредвидени обстоятелства". Член 64, ал. 2 от ГПК изисква страната да не е могла да преодолее тези особени непредвидени обстоятелства, докато чл. 161, ал. 1 от АПК не съдържа това изрично изискване, макар Върховният административен съд трайно да тълкува изискването в контекста на невъзможността страната да преодолее тези обстоятелства, тъй като става въпрос за обстоятелства, които са попречили конкретно на страната да извърши съответното процесуално действие. Особените непредвидени обстоятелства са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи извършване на процесуално действие или обжалване на съдебен акт, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва да са особени, т.е. различни от обикновените, да не са рутинни. Законът предпоставя пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. Първият спорен въпрос е дали временна неработоспособност на Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Настоящата инстанция счита, че действително хипотезата на посочения текст е налице в описания случай, тъй като невъзможността да се изпращат съобщения в системата е пречка за жалбоподателя да упражни правото си на защита. Макар хипотетично да е възможно жалбоподателят да подпише касационната жалба и да осигури подаването и в срок по пощата, чрез пощенските станции на „Български пощи“ ЕАД на територията на страната; чрез съществуващите търговски дружества, предоставящи куриерски услуги; в работното време на всеки от работните дни в срока за обжалване в регистратурата на Административен съд – Плевен или на електронните адреси, посочени на интернет страницата на съда, възможността за осигуряване на пълна правна защита е силно ограничена. На първо място, при постановяване на процесното определение първоинстанционният съд не е взел в предвид обстоятелството, че още с исковата молба К. Д. е посочила, че съгласно чл. 18а, ал. 4, т. 1 вр. чл. 137, ал. 1 на АПК разполага с персонален профил, регистриран в ССЕВ като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, и е изразила категоричното си желание размяната на съобщения и книжа в съдебното производство да се осъществява в ССЕВ. Не би било справедливо да се очаква, че касационната жалбоподателка е длъжна да предвиди технически срив на избрания от нея комуникационен канал именно в срока за обжалване. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. В конкретния случай законоустановеният срок за подаване на касационна жалба изтича в 23:59 часа на 29.12.2025 г., докато работното време на регистратурата на АС – Плевен е до 17.00 часа, а на куриерските фирми в гр. Кнежа – до 18.00 часа. При нормално функционираща ССЕВ частната жалба би могла да бъде подадена от жалбоподателката в удобен за нея час до 23:59 часа на 29.12.2025 г., а не да се съобразява с работното време на горепосочените юридически лица. Видно от решение за предоставяне на достъп до обществена информация, издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИА „ИЕУ“) при Министерството на електронното управление, на 29.12.2025 г. в 11,31 ч. и в 11,32 ч. са постъпили две обаждания от К. Д. в Помощния контактен център при Министерството на електронното управление (МЕУ). От обажданията се установява, че се работи по отстраняването на проблема във функционирането на ССЕВ, но не могат да се ангажират със срокове за възстановяването. По делото не се съдържат доказателства, че е било публично оповестено възстановяването на функционирането на ССЕВ. Въпреки положената дължима грижа и многократни опити на частната жалбоподателка да подаде касационната си жалба по електронен път през системата, то тя е подадена едва в 23,36 ч. на 30.12.2025 г. чрез ССЕВ. Не би било справедливо да се очаква, че когато няма ясни индикации за времето, в което ще бъде възстановена работоспособността на системата, Д. трябва да прави постоянни опити за подаване на касационната жалба чрез ССЕВ в интервала на провеждането на телефонния разговор до 23,59 ч. на 29.12.2025 г. Вторият спорен въпрос е дали особеното непредвидено обстоятелство следва да е налице за целия период, в който обжалването би било допустимо. Настоящият състав счита, че това не е необходимо. Достатъчно е особеното непредвидено обстоятелство да е било налице през част от периода, стига да е в причинна връзка с конкретното пропускане и това да е довело до невъзможност или силно затруднение за реализиране правото на защита на засегнатото лице. Третият и основен спорен въпрос е как трябва да бъде доказано особеното непредвидено обстоятелство, а в конкретния случай – техническият срив на Системата за сигурно електронно връчване, довел до невъзможност или силно ограничаване на възможността на К. Д. да подаде касационната жалба чрез нея. Видно от справка от изпълнителния директор на ИА „ИЕУ“ относно функционирането на ССЕВ за периода 15.12.2025 г. – 29.12.2025 г., е установена временна неработоспособност на ССЕВ в периода 28.12.2025 г. – 29.12.2025 г., поради възникнал технически проблем. Вследствие на техническия проблем ССЕВ не е била в състояние да обработва или изпраща съобщения. Невъзможността за използване на системата е продължила през целия ден на 28.12.2025 г. и до 22:30 ч. на 29.12.2025 г., когато е извършена оперативна намеса и функционирането й е възстановено. Това писмо представлява официален документ, който не е бил оспорен, респективно не са представени доказателства, оборващи доказателствената му сила. Това е достатъчно за да се приеме настъпването на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице уважителна причина, която е било невъзможно да бъде предвидена и обективно е възпрепятствала жалбоподателката да подаде касационната жалба в посочения от съда и предвиден от закона срок. По тези съображения атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,