Решение № 3170 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерството на транспорта и съобщенията чрез юрк. И. Геренска против Решение N 12372 от 09.04.2025г., постановено по адм.д. N 3856/2023г. по описа на Административен съд- София град. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради наличието на касационни основания за отмяна, предвидени в чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи се, че съдът неправилно е игнорирал факта, че правото на ползване като ограничено вещно право не променя статута на земята и тя остава държавна собственост. Държавата може да разполага с правото си на собственост както прецени, като в случай на разпореждане, за приобретателя остава задължението да търпи ограниченото вещно право за срока за който е учредено. Посочва и, че процедурата за избор на концесионер на гражданско летище за обществено ползване, условията, решението за избор на концесионер, подписването на концесионен договор и неговата начална дата са публично известни факти. „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД не е участвало в тази процедура, нито е оспорило решението за избор на концесионер. Договорът за наем с трето неучастващо в процеса лице е сключен 10 дни преди началната дата на концесията и 10 дни след това е сключено Споразумение за прекратяване на този договор по причини, че процесните площи- предмет на договора за наем са отдадени на концесия. Твърди се, че съдът не е отчел очевидния факт, че този договор е сключен единствено за целите на процеса. Налице е съществено процесуално нарушение и необоснованост, произтичащи от погрешната интерпретация на фактите по делото, нарушение на диспозитивното начало на исковия процес, също така липса на мотиви по направени от касатора възражения, както и нарушение на приложимите материалноправни норми. Решението е неправилно и по отношение приетия за доказан размер на вредите, като съдът се е произнесъл въз основа на предположения, а не на конкретни факти. Изложени са и оплаквания за липса на причинно-следствена връзка между вредите и евентуалното незаконосъобразно действие на МТС. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, по същество, с което предявената срещу М-во на транспорта искова претенция с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна и недоказана. В с.з., юрк. Геренска поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Представя писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Ответното дружество- „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД в писмен отговор чрез адв.Вангелов оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди се, че е неоснователно направеното възражение за произнасяне на съда по невъведени фактически основания и променена правна квалификация на спора, с което е нарушено диспозитивното начало на исковия процес. Сочи се, че по делото е представен документ, удостоверяващ учреденото право на ползване на дружеството върху имот, който впоследствие без негово знание и съгласие е отдаден на концесия на трето лице без предварително проведена отчуждителна процедура. В тази връзка всички възражения за липса на незаконосъобразно действие/ бездействие или наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са неоснователни. Като резултат, дружеството е претърпяло имуществени вреди под формата на пропуснати ползи поради неполучени суми от сключения с трети лица договор за наем и тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка с предприетите от касатора действия за отдаване на процесните имоти на концесия. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В с.з., ответникът се представлява от адв.Вангелов, който поддържа становището за неоснователност на касационната жалба по изложените в депозирания писмен отговор доводи. Представя писмени бележки и претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страни, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по подадена от „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД срещу Министерство на транспорта и съобщенията искова молба, уточнена с молби от 5.06.2023г., от 10.10.2023г и в с.з. на 26.02.2025г. за заплащане на сумата в размер на 18 800 000 лева- главница за периода 20.04.2021г/когато неправомерно било отнето правото на ползване/ до 27.03.2025г /когато изтича срока на правото на ползване/ и мораторна лихва за забава в размер на 4 500 000 лв., считано от 21.04.2021г до 20.04.2023г, и законна лихва върху общия размер на обезщетението от подаване на исковата молба - 21.04.2023г/ до окончателното изплащане на сумата. Сумата се претендира като обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в резултат незаконно действие на концедента, изразяващо се във включването в обекта на концесията на земя, върху която ищецът притежава вещно право на ползване и предаване фактическата власт върху тази земя на концесионера „Соф Кънект“АД на 19.04.2021г., както и в резултат незаконно бездействие на концедента, изразяващо се в липса на иницииране отчуждителна процедура по ЗДС в резултат на която вещното право на ползване да бъде оценено и отчуждено на законово основание. Административният съд е приел, че исковата претенция е основателна и доказана за сумата в размер на сума в размер на 16 269 020 лв. - главница като обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ в резултат незаконни действия на МТС, изразяващи се във възпрепятстване, недопускане ищецът „Авиокомпания Хемус Ер“ЕАД да полза земята върху която му е учреденото право на ползване за периода 20.04.2021г. до 27.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата над 16 269 020 лв. до пълния предявен размер от 18 800 000 лв. и за периода след 27.12.2024г до 27.03.2025г. Отхвърлена е и претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 4 500 000 лв. считано от 21.04.2021г. до 20.04.2023г. В отхвърлителната част, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е установил следната фактическа обстановка: Видно от т.2 на Заповед № РД 14-66 от 27.12.1994г на министъра на транспорта, в капитала на „Хемус Ер“ЕООД е внесено безвъзмездно за срок от 30 години правото на ползване върху държавна земя, представляваща незастроени терени на територията на Летище София, с обща площ от 20 дка, посочени с червен цвят на Ситуационния план на „Летищен комплекс“София, съставляващ Приложение № 2 към заповедта и при граници съгласно Ситуационния план. Въз основа на цитираната заповед е съставен Констативен акт № 4831 от 27.03.1995г за държавна собственост от ТОА „Слатина“, в който е удостоверено предоставеното безвъзмездно право на ползване върху 20 те дка на „Хемус Ер“ЕООД. След като подробно е проследил хронологията на правоприемството, съдът е приел за безспорно обстоятелството, че Авиокомпания „Хемус ЕР“ ЕАД е правоприемник на „Хемус Ер“ЕООД, в капитала на което с т.2 на Заповед № РД 14-66 от 27.12.1994г на министъра на транспорта, е внесено безвъзмездно за срок от 30 години правото на ползване върху държавна земя, представляваща незастроени терени на територията на Летище София, с обща площ от 20 дка, посочени с червен цвят на Ситуационния план на „Летищен комплекс“София, съставляващ Приложение № 2 към заповедта и при граници съгласно Ситуационния план. На 22.07.2020г. е сключен концесионен договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ между концедента /министърът на транспорта и съобщенията / и концесионера „Соф Кънект“АД. „ Авиокомпания Хемус Ер“ЕАД сключва договор за наем на 10.04.2021г. с „България Ер Меинтенанс“ ЕАД, по силата на който предоставя под наем земята върху която притежава вещно право на ползване, учредено със Заповед РД 14-66 от 27.12.1994г. Считано от 19.04.2021г., концесионерът „Соф Кънект“ АД ефективно упражнява изключително право да оперира и управлява обекта. На 30.04.2021г., между „Авиокомпания Хемус Ер“ЕАД и „България Ер Меинтенанс“ ЕАД е сключено споразумение за прекратяване договора за наем. Като причина за прекратяването му е посочено, че имотът е отдаден на концесия, което възпрепятства достъпа до него, съответно ползването му. Съдът е установил фактическата обстановка след обстоен анализ на доказателствата по делото, показанията на разпитаните свидетели и приетите експертизи. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, решаващият състав е извел правилни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на касационните жалбоподатели относно това, че съдът в нарушение на диспозитивното начало в исковия процес е определил различна от посочената от ищеца правна квалификация. Правилно съдът е приел, че първоначално посочената от дружеството разпоредба на чл. 182 от Закона за концесиите вр с § 1 т.7 от ДР на ЗК, според която всяко заинтересовано лице / по см на § 1 т.7 от ДР на ЗК/, което е претърпяло вреди от решение, действие или бездействие на концедент или на оправомощен възлагащ орган, възложител или длъжностно лице при провеждане на процедурата за определяне на концесионер, може да предяви иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като ищецът не е участник в процедурата за определяне на концесионер. Преди всичко, съдът не е обвързан от посочената от ищците правна квалификация, а за да определи действителното основание на спорното материално право, решаващият състав следва да анализира изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Именно те формират основанието на исковата претенция, както и заявеното в петитума основание. Исковете са насочени срещу юридическо лице, съответно срещу надлежен ответник по см. на чл.205, ал.1 АПК. Следователно, с оглед изложеното в исковата молба / и последвалите уточнения в писмен вид и в с.з./ и направеното с нея искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ в резултат на незаконно действие на концедента, изразяващо се във включването в обекта на концесията на земя, върху която ищецът притежава вещно право на ползване и предаване фактическата власт върху тази земя на концесионера „Соф Кънект“АД на 19.04.2021г., правилно съдът е квалифицирал предявените искове с правно основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В случая е налице и правен интерес от търсената защита, която отговаря на обезщетителната функция на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от административния съд фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи за наличието на всички изискуеми се елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в кумулативна даденост. За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно определени предпоставки: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед данните по делото, безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. „Хемус Ер“ ЕООД притежава учредено право на ползване върху 20 дка земя, включена в обекта на концесия „Гражданско летище за обществено ползване София“, което е учредено със Заповед РД 14-66 от 27.12.1994г на министъра на транспорта, внесено в капитала на „Хемус Ер“ ЕООД. С т.2 от заповедта е внесено безвъзмездно за срок от 30 години правото на ползване върху държавна земя, представляваща незастроени терени на територията на Летище София, с обща площ от 20 дка, посочени с червен цвят на Ситуационния план на „Летищен комплекс“ София, съставляващ Приложение № 2 към заповедта и при граници съгласно Ситуационния план. Въз основа на заповедта е съставен и АДС № 4831 от 27.03.1995г., в който е удостоверено, че правото на ползване върху 20 те дка земя е предоставено безвъзмездно на „Хемус Ер“ ЕООД. „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е универсален приемник на „Хемус Ер“ ЕООД, следователно в патримониума му е включено и процесното право на ползване. Заповедта от 27.12.1994г с която е учредено правото на ползване върху процесните 20 дка за срок от 30 години, считано от 27.12.1994г. до 27.12.2024г. е валиден акт, няма данни по делото правото на ползване да е погасено /по арг. от чл. 59 ЗС/, поради което следва да се осигури възможност на дружеството безпрепятствено да го упражнява, но същевременно без да е издаден какъвто и да било административен акт, администрацията неправомерно с фактически действия препятства правото на ползване на дружеството. За пълнота следва да се отбележи, че договорът за концесия също не погасява учреденото в полза на праводателя на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД право на ползване. Акциите на приватизираното „Хемус Ер“ ЕАД са продадени, но не е прехвърлено правото на ползване върху процесната земя от 20 дка и тя е останала в актива на дружеството. За установяване идентичността на процесните 20 дка държавна земя върху които е учредено право на ползване на праводателя на ищеца и земята, включена в обекта на концесията е допусната комплексна СТИЕ, която съдът е кредитирал в техническата й част като обективно и компетентно дадена. Вещото лице Аврамова е категорично в заключението си, че имотите върху които е учредено в полза на праводателя на ищеца безвъзмездно право на ползване са отразени в графичната част на Ситуационния план на Летищен комплекс София на три места с № 17, като площадка № 1 с площ около 7 700 кв.м. и площадка № 2 с площ около 12 300 кв м., тоест общо около 20 дка попадат в границите на обекта на концесията. Изключената част от около 1 610 кв.м., които попадат в ПИ 68134.709.506 е взета предвид от съда при определяне размера на обезщетението. На основание сключения на 22.07.2020г. концесионен договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ между концедента /министъра на транспорта и съобщенията / и концесионера „Соф Кънект“ АД, последният считано от 24ч на 19.04.2021г. ефективно упражнява изключително право да оперира и управлява обекта, в чиято територия попадат и 20-те дка земя, за които ответникът по касация е имал учредено вещно право на ползване. По този начин „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е било лишено от достъп до процесната земя и възможността да я ползва, защото на практика правото на ползване е било придобито от концесионера „Соф Кънект“ АД. Отговорността за вреди от действия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност е отговорност за фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност от тях. За да е налице незаконосъобразно действие е необходимо административният орган да е предприел действия, които не се основават на закона или на административен акт. Основно задължение при учредено право на ползване е да се предостави за ползване земята съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено /чл. 56 ЗС/. При липса на данни за прекратено право на ползване, учредено в полза на дружеството, касаторът не е могъл надлежно да предостави на „Соф Кънект“ АД изключително право да експлоатира строежа, което включва получаването на приходи от предоставяни чрез обекта на концесията услуги. Бездействието на дружеството по време на процедурата за избор на концесионер и твърдението, че същото няма интерес от сключването на концесионен договор е ирелевантно и не променя този извод. Твърдяното противоправно поведение – незаконосъобразно действие е доказано и то се изразява именно във включването в обекта на концесията на земя, върху която „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД притежава вещно право на ползване и предаване фактическата власт върху тази земя на концесионера „Соф Кънект“ АД на 19.04.2021г. Действително, както се излага в касационната жалба, след като статута на земята не е променен, то държавата може да се разпорежда с нея, като правото на ползване се проявява като тежест за приобретателя. Но както правилно е посочил съдът в мотивите на обжалваното решение, в случая ,с договора за концесия МТС не се разпорежда със земята, по аргумент от разпоредбата на чл. 7 ал.1 от ЗК и с включването в обекта на концесията на земя върху която дружеството има учредено право на ползване и предоставянето на концесионера да упражнява изключително право да оперира и управлява обекта в чиято територия попада тази земя, за периода от 20.04.2021г, от който момент концесионерът ефективно упражнява правата си до 27.12.2024г /когато изтича 30 годишния срок на учреденото право на ползване/, касаторът е лишил дружеството от възможността да упражнява безпрепятствено учреденото му право на ползване. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от административния съд мотиви за наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на МТС по ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни фактически действия, които не се основават на закона или на административен акт и се изразяват в недопускане на ответника по касация да осъществява /упражнява/ учреденото му право на ползване, което включва да ползва вещта съгласно предназначението й и да получава добивите от нея за посочения по-горе период. „ Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е сключила договор за наем на 10.04.2021г. с „България Ер Меинтенанс“ ЕАД, по силата на който предоставя под наем земята върху която притежава вещно право на ползване, учредено със Заповед РД 14-66 от 27.12.1994г. След като, считано от 19.04.2021г., концесионерът „Соф Кънект“ АД започва ефективно да упражнява изключително право да оперира и управлява обекта. На 30.04.2021г., между „Авиокомпания Хемус Ер“ЕАД и „България Ер Меинтенанс“ ЕАД е сключено споразумение за прекратяване договора за наем. Като причина за прекратяването му е посочено, че имотът е отдаден на концесия, което възпрепятства достъпа до него, съответно ползването му. Правилно, съдът е приел, че след като „Авиокомпания Хемус Ер“ЕАД е имало сключен договор за наем на 10.04.2021г. с „България Ер Меинтенанс“ ЕАД, по силата на който е предоставило под наем земята върху която притежава вещно право на ползване, учредено със Заповед РД 14-66 от 27.12.1994г, ако не беше възпрепятствано от касатора да ползва имота, не би сключило на 30.04.2021г споразумение за прекратяване договора за наем, тоест договорът нямаше да бъде прекратен и би получавало наемна цена. Срокът на договора е бил за периода от 10.04.2021г. до 27.12.2024г./когато изтича 30 годишния срок, считано от 27.12.1994г, крайния срок на учреденото право на ползване/., а договорената наемна цена е била в размер на 400 000лв= Следователно, общо за процесния период / след приспадане на 1610кв.м./, нереализираният доход от наем, който би получило дружеството е в размер на 16 269 020лв. За дружеството е налице настъпила реална вреда от пропуснати ползи, изразяваща се в неполучаване на доход от наем от сключен договор за наем за посочения период, който договор при нормално и обичайно развитие с достатъчна степен на сигурност е щял да се изпълнява. Сключвайки договора за наем, дружеството е имало обосновано и оправдано правно очакване, че ще получава доходи от наем и след 30.04.2021г./ когато със споразумение договорът е прекратен/. Тези нереализирани приходи се измерват на база месечна наемна цена, която не е могла да бъде заплатена, поради незаконосъобразното поведение на касатора. Тази цена е приходът, чието постъпване в патримониума на стопанския субект е пропуснато. Предвид факта, че договорът за наем е сключен преди началната дата на концесията /20.04.2021г- от която концесионерът ефективно упражнява правата си да управлява и оперира обекта/, то от тази дата е невъзможно дружеството да изпълни задължението си като наемодател по договора за наем с „България Ер Меинтенанс“ като предаде имота в състояние което отговаря на целите за които е нает. Претендираните пропуснати ползи следват закономерно от установената незаконосъобразност на действията на касатора, които са в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността „ Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД да получи доходите от наем, уговорени в наемния договор от 10.04.2021г. Възражението за привидност на посочения договор, направено от МТС в първоинстанционното производство не е доказано и правилно съдът го е приел за неоснователно. Договорът за наем и споразумението за прекратяването му са частни диспозитивни документи, което обстоятелство не отнема качеството им на писмени доказателства по смисъла на ГПК. Те не се ползват с материална доказателствена сила, а съгл. чл. 180 ГПК съставляват доказателство за направените с тях волеизявления, които в случая са насочени именно към създаването на наемно правоотношение, респ. прекратяването му. За опровергаване твърдяната привидност на договора за наем и споразумението за прекратяването му е изслушани Съдебна комплексна експертиза /основно и допълнително заключение/ и са разпитани свидетелите М. И., която е писала договора за наем от 10.04.2021г и споразумението от 30.04.2021г. за прекратяване договора за наем, и Л. Д., която е деловодител, регистрирал тези документи в картотеката на дружеството наемател „България Ер Меинтенанс“. Експертът е установил, че в съдържанието на договора няма задрасквания, зачертавания и изтривания, както и че подписите, положени в изследваните Д-р за наем и Споразумение за прекратяване на д-р за наем са изпълнени от лицата, посочени в тях. ВЛ е установило, че на първия лист в горния ъгъл вдясно, над печатния текст е налице корекция на последната цифра от годината. В с.з., св. Л. Д. е обяснила, че тя лично е извършила корекцията, че не става дума за вх. или изх.N/ което е видимо/, а тя си поставя тези номера за лично улеснение и в случая се касае за техническа грешка. В тази връзка е прието и допълнителното заключение, от което безспорно се установява, че тя е нанесла корекцията. С оглед показанията на разпитаните свидетели, които са категорични относно момента на съставяне на тези документи, правилно съдът е приел, че достоверността на датата на договора следва да се счита установена в съответствие с /при наличие на/ последната предпоставка на чл. 181, ал. 1 ГПК „друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа“. Противно на твърдяното от касатора, свидетелски показания са недопустими само в случай, че се отнася до договор, за който законът изисква писмена форма и то по отношение сключването и съществуването на такъв договор. Неоснователно е възражението, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е назначил компютърно-техническа експертиза, каквато на практика не е необходима, защото в случая се касае за установяване на дата на документ на хартиен носител, а не на електронен. Неоснователно е и възражението за привидност на договора с довода за разминаване между пазарната цена и тази, посочена в наемния договор. По делото е изслушана икономическа експертиза, която установява по-висока цена от договорената. Съдът не е кредитирал заключението и е определил размера на пропуснатите ползи въз основа на договорената наемна цена, посочена в договора. Договорът е сключен между равнопоставени субекти, при свобода на договарянето и е недопустимо този въпрос да бъде преценяван от административния съд преюдициално в производството по ЗОДОВ. Административните съдилища не са компетентни да се произнасят относно нищожността на граждански договори, включително по повод тяхната привидност. Разрешаването на подобен спор е изцяло от компетентността на гражданския съд и едва след решение на гражданския съд за установяване на нищожност, за административния съд ще бъде налице основание да приеме, че един договор между равнопоставени субекти е нищожен. По изложените мотиви, касационната инстанция споделя извода на решаващия състав на АССГ, че представения договор за наем от 10. 04. 2021 г., сключен между „ Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД и „България Ер Меинтенанс“ЕАД е валиден и фактът, че не е могъл да бъде изпълняван е довел до прекратяването му със споразумение от 30.04.2021г. Налице са пропуснати ползи в резултат на нереализиран доход от неизпълнение на договор за наем за процесния период, изчислени на база общия сбор от месечната наемна цена. Пропуснатите ползи следват закономерно установените незаконосъобразни действия на касатора, изразяващи се в препятстване възможността дружеството реално да ползва земята върху която има учредено право на ползване. По всички останали възражения, които са аналогични с направените пред първата инстанция, настоящият състав споделя мотивите на АССГ и на осн.чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, като намира, че същите не следва да се повтарят отново в детайли. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски. Представен е списък с доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 30 000евро. От процесуалния представител е направено своевременно възражение за прекомерност, което касационната инстанция намира за основателно. Независимо от размера на иска, предвид факта, че пред касационната инстанция не са събирани нови доказателства и не са извършвани други процесуални действия, освен изготвяне на писмен отговор и процесуално представителство в едно съдебно заседание, претендираният размер следва да бъде намален и МТС следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация разноски в размер на 15 000евро. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение