Определение № 60354 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2076/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. С определение от 28.06.2021 г. състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от Б. М. Б. молба за отмяна на влязло в сила решение на Районен съд – Левски. Определението е обжалвано от молителя с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът „Джамбазов строй“ ЕООД не изразява становище. Производството пред ВКС е образувано по молба на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 5 и 6 ГПК на влязло в сила решение с изложени в същата твърдения за узнаване на решението на 12.11.2020 г. с връчването на съобщения по изпълнителното дело, образувано за изпълнението на решението, чиято отмяна се иска. С отговора си ответникът по молбата за отмяна е възразил за просрочие на същата с твърдение, че на молителя покана за доброволно изпълнение и други документи, вкл. копие от изпълнителния лист, са били връчени лично още на 12.06.2020 г., и е представил писмени доказателства, вкл. 3 бр. покани за доброволно изпълнение и разписки към тях. С определение от 22.03.2021 г. съставът на ВКС е допуснал представените и от двете страни писмени доказателства. В състоялото се на 10.05.2021 г. открито заседание молителят е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат. В това заседание, след като съдът е докладвал делото, представителят на ответника е заявил, че поддържа депозираното писмено възражение, позовавайки се изрично и на представените с него писмени доказателства. Същевременно пълномощникът на молителя не е оспорил тези доказателства нито по отношение на тяхната автентичност, нито по отношение на доказателственото им значение, след което съдът е постановил определение за приемането им. В хода по същество при проверка на допустимостта на молбата за отмяна във връзка с предявеното от ответника възражение съдът е приел за установено, че изпратената до молителя на 01.06.2020 г. покана за доброволно изпълнение му е била връчена лично срещу подпис на 12.06.2020 г. съгласно представената от ответника и неоспорена от молителя разписка. Приел е, че на тази дата молителят е узнал за решението, предмет на искането за отмяна, поради което подадената на 19.01.2021 г. молба за отмяна е просрочена след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Същата, при оспорване на факта молителят да е узнал за решението на 12.06.2020 г., е обоснована с твърденията, че на него преписи от отговора на ответника и от определението на съда за допускане на писмените доказателства не са му връчени, нито в съдебното заседание са му представяни писмени доказателства, в частност поканата за доброволно изпълнение и разписката за връчването й, а в това заседание съдът единствено се е произнесъл по искането на ответника за прилагане на изпълнителното дело. С оглед на това се поддържа, че неправилно съдът е приел разписката да не е била оспорена с твърдението, че подписът върху нея не е положен от молителя. Поддържа се, че при уведомяване за тази разписка би било своевременно заявено оспорване със съответното искане за назначаване на почеркова експертиза. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Разпоредбите на чл. 303-309 ГПК не предвиждат на молителя да се връчват преписи от отговора на ответника и от представените с него писмени доказателства. Уведомяването на молителя за представянето на такива доказателства се извършва в съдебното заседание и в този момент същият е длъжен да вземе становище по така представените доказателства, вкл. като оспори истинността им (чл. 193, ал. 1 ГПК), като разполага и с възможността да поиска продължаване на този срок съгласно чл. 63 ГПК. В разглеждания случай молителят в откритото заседание е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, който, независимо от липсата на предварително връчване на отговора и определението по допускане на доказателствата, в самото заседание е узнал за представянето на тези доказателства (доколкото, видно от протокола, ползващ се с обвързваща доказателствена сила за удостовереното в него съгласно чл. 152 ГПК, представителят на ответника повторно изрично се е позовал на приложените към отговора писмени доказателства, а съдът е приел същите, препращайки към подробния им опис в определението от 22.03.2021 г.), но в рамките на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК (до края на заседанието) не ги е оспорил, нито е поискал продължаване на този срок. Поради това следва да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение и разписката към нея са надлежно събрани и редовни (като неоспорени) писмени доказателства. Същите са достатъчни да обосноват извода, че за атакуваното решение молителят е узнал на 12.06.2020 г., поради което приложимият в случая срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл на 14.09.2020 г. Подадената едва на 19.01.2021 г. молба за отмяна е поради това недопустима и правилно е оставена без разглеждане. С тези мотиви съдът