Решение № 2833 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. Х., чрез процесуален представител, срещу решение № 24807 от 20.07.2025 г., постановено по адм. д. № 11570/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. И. Х. против Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/6485 от 18.05.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е намалено заявеното финансово подпомагане по СЕПП с 217,80 лв.; по ЗДП – със 172,64 лв.; по СПП – с 58,98 лв.; по СПК с 20,92 лв.; по СЗ-КЛЧ – с 322,81 лв.,; по подмярка 13.1 с 56,85 лв. и по мярка Натура 2000 – с 5179,22 лв.,в общ размер на 6029,22 лв. и са начислени санкции за бъдещ период в размер на 4640,72 лв. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения в подкрепа на извода си, че въпреки оттеглянето на част от оспорването, съдът го е разгледал и се е произнесъл. Твърди, че при новото разглеждане на делото съдът не се е съобразил с указанията на ВАС. Иска обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/6485 от 18.05.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е намалено заявеното финансово подпомагане по мярка Натура 2000 – с 5179,22 лв. и са начислени санкции за бъдещ период в размер на 4640,72 лв., да бъде отменено. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Обжалваното решение на АССГ, в частта, в която е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/6485 от 18.05.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е намалено заявеното финансово подпомагане по СЕПП с 217,80 лв.; по ЗДП – със 172,64 лв.; по СПП – с 58,98 лв.; по СПК с 20,92 лв.; по СЗ-КЛЧ – с 322,81 лв.,; по подмярка 13.1 с 56,85 лв., е недопустимо. По делото в АССГ на 03.05.2025 г. са получени писмени бележки от процесуалния представител на И. И. Х., в които същият заявява, че оттегля жалбата си против Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/6485 от 18.05.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е намалено заявеното финансово подпомагане по СЕПП с 217,80 лв.; по ЗДП – със 172,64 лв.; по СПП – с 58,98 лв.; по СПК с 20,92 лв.; по СЗ-КЛЧ – с 322,81 лв.,; по подмярка 13.1 с 56,85 лв. Оттеглянето на оспорването от жалбоподателя пред първата инстанция е в съответствие с изискването на чл. 155, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Това процесуално действие принадлежи на носителя на правото на жалба и при всяко положение на делото той може да оттегли оспорването или да се откаже от него отчасти или изцяло. По правната си природа представлява изявление на жалбоподателя, отправено до съответния компетентен съд с което заявява, че се отказва окончателно или частично от търсената пред него защита относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Това процесуално право може да бъде упражнено във всяко положение на делото докато то е висящо, включително и в производството пред касационната инстанция - Върховния административен съд. При оттегляне на оспорването последицата е прекратяване на висящото съдебно производство, защото съдът се десезира от повдигнатия с жалбата спор. Поради тази причина решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в относимата към обхвата на оттеглянето на съдебното оспорване част. В останалата част решението е валидно и допустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/6485 от 18.05.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е намалено заявеното финансово подпомагане по мярка Натура 2000 – с 5179,22 лв. и са начислени санкции за бъдещ период в размер на 4640,72 лв. Производството по адм. д. № 11570/2024 г. по описа на АССГ се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение № 1399/01.03.2024 г. по адм. дело № 6428/2023 г. на АССГ, с решение № 12151/12.11.2024 г. по адм.дело № 5843/2024 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: Със заявление за подпомагане с УИН 22/100619/96277, за кампания 2019 г., И. И. Х. е заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схемата за преразпределително плащане /СПП/, Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/, Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) – СЗ - КЛЧ, Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/. Заявил е и плащания по Мярка 12 - Натура 2000 и Рамкова директива за водите, както и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.2/НР1). С Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/6485 от 18.05.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по подмярка 13.1/НР 1 от поискана сума 16 773,33 лв. е оторизирана сума 16 716,48 лв.; по СЕПП исканата сума е 15 500,24 лв., а оторизираната сума е 15 282,44 лв.; по мярка 12/Натура 2000 от заявена сума в размер на 7 477,42 лв. е оторизирана сума от 2 298,20 лв.; по СПП е поискана сума в размер на 4 116,60 лв., а е оторизирана сума – 4 057,62 лв.; по СПК е поискана сума 1 460,44 лв., оторозирана е сума - 1 439,52 лв.; по ЗДП са поискани 9 771, 89 лв., оторизирани са 9 599,25 лв.; по ЗС-КЛЧ е поискана сумата от 8 062, 36лв., а е оторизирана сумата от 7 739,55лв. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение № 573 от 02.02.2023 г. по адм. д. № 3141/2022 г. на АССГ, с което е отменено Уведомително писмо, изх. № 02-220-6500/6485 от 05.08.2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ по заявление УИН 22/100619/96277. Съдът е посочил, че част от съдържанието на уведомителното писмо са и включените в него таблици с пояснения към тях, като е възпроизвел тяхното съдържание. Установено е, че таблица 9 касае заявените за подпомагане като постоянни пасища (ливади) площи от БЗС 57697 235-1-1, като видно от таблицата, цялата заявена площ от 29.66ха се явява наддекларирана, като посочената за това причина е, че площта попада във физически блок с начин на трайно ползване „Обработваема земя“. Посочено е, че таблица 10 от УП се отнася до мярка Натура 2000, група В (обработваеми земи) за БЗС 57697-317-1-1 площта недопустима от ПнМ, като измерването е извършено по границите на културата, а за БЗС 57697-83-6-1 – е площ извън специализирания слой на допустимите за подпомагане площи, одобрен със Заповед № РД 09 228/28.02.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е правилно. Противно на изложеното от касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, като съдът се е произнесъл с мотивиран съдебен акт по см. на чл.172а, ал.2 АПК. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е изпълнил задължителните указания дадени от ВАС с решение № 12151/12.11.2024 г. по адм.дело № 5843/2024 г. С посоченото решение съставът на ВАС е дал указания при новото разглеждане да се установят всички факти и обстоятелства от значение за случая, вкл. чрез използването на специални знания и да се изложат правни изводи относно материалната законосъобразност на обжалваното УП относно всички схеми и мерки, предмет на административния акт. След връщането на делото въз основа на събраните доказателства съдът е установил релевантните за спора обстоятелства и въз основа на това е направил и правните си изводи. Обсъдил е и възраженията на жалбоподателя, като ги е приел за неоснователни. Правилно съдът е приел, че парцел № 57697-235-1-1 е с различен от декларирания начин на трайно ползване, което го прави недопустим за подпомагане - заявен е като ливада за косене, а представлява орна земя. По заявеното финансово подпомагане по Мярка 12 Натура 2000, съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.(в приложимата редакция), Министерството на земеделието, храните и горите предоставя на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ – РА), в срок до 1 февруари всяка година географски цифрови данни за границите на защитените зони от Натура 2000 по ал. 2, а съгласно ал. 4 Допустими за подпомагане по ал. 2 са земеделски площи, които попадат изцяло в защитена зона от Натура 2000 (защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР)). Съгласно §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 5/2015г. "Допустима за подпомагане площ по отношение на постоянно затревени площи" е площта на заявения земеделски парцел, който попада във физически блок с начин на трайно ползване: "Пасища, мери и ливади", в това число "Естествени пасища и ливади" и "Горски ливади и пасища" и "Смесено земеползване". Такива земеделски парцели (постоянно затревени площи) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В случая, позовавайки се на писмо изх. № 10-211/24.03.2023 г. на Министерството на земеделието, административният орган е приел, че начинът на трайно ползване на парцела е обработваема земя. Същият извод е потвърден и от приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ламбов, според което от сателитната снимка за 2019 г. се установява, че начинът на трайно ползване на този имот е обработваема земя. В този смисъл правилни са изводите на АССГ, че площите от № 57697-235-1-1 не отговарят на изискванията за допустимост, предвид установения за 2019 година начин на трайно ползване като орна/обработваема земя. Правилни са изводите на съда, че по отношение на другите два парцела, заявени за подпомагане по Натура 2000, представляващи обработваеми земи, намалението на сумите е в резултат на констатирано наддеклариране, вследствие извършеното измерване при проверка на място /за БЗС 57697-317-1-1/, съответно на констатацията, че част от парцела /за БЗС 57697-83-6-1/ попада извън специализирания слой на допустимите за подпомагане площи, одобрен със Заповед № РД 09- 228 от 28.02.2020 г. Съдът правилно е приел, че тези констатации не са оспорени и оборени от земеделския производител, поради което законосъобразно за тях са извършени корекциите на заявените за плащане суми. Административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, като законосъобразно е определил основанието и размера на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Съгласно чл. 19а, § 1 от Делегиран регламент № 640/2014 ако по отношение на група култури, посочена в член 17, параграф 1, декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие с член 18 от посочения регламент, помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ, намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара, като административната санкция не превишава 100 % от сумите, основаващи се на декларираната площ. В конкретния случай правилно е определена по основание и размер наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и почиват на доказателствения материал. По изложените съображения решението, в допустимата му част, следва да бъде оставено в сила, при отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания. Пред настоящата инстанция ответната страна е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, има право на разноски в размер на 51.13 евро, с равностойност 100 лв. (половината от минимума от 200 лева), на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение