Определение № 608 от 04.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3164/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 и ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. Н. от [населено място], срещу определение от 19.03.2014г. по ч.гр.д.№572/2014г. на въззивния Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. И. Н. срещу заповед №11963/28.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта за разноските и с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. И. Н. против заповед №11963/28.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в останалата част и е прекратено производството по делото в тази част. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба като процесуално недопустима. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на Н. И. Н. срещу заповед №11963/28.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта за разноските и с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. И. Н. против заповед №11963/28.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в останалата част и е прекратено производството по делото в тази част. Съгласно приетото в тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 год. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.8, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Съображенията са, че заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта срещу въззивното определение за оставяне без уважение частната жалба срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта за разноските. В останалата част /срещу въззивното определение в частта за оставяне без разглеждане частната жалба против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в останалата част и за прекратяване на производството по делото в тази част/, частната жалба е допустима, но е неоснователна. Според изричните разпоредба на чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/- обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл.413, ал.2 и чл.418, ал.4 ГПК/, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение /чл.419, ал.1 ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение