Определение № 101 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 25/2013 г.
ВКСI търговско отделение29.01.2013 г.докладчик Никола Хитров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 15547 от 01.10.2012 г. по ч. гр. д. № 11634/2012 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Л. Г. против определение № 15547 от 01.10.2012 г. по ч. гр. д. № 11634/2012 г. на Софийски градски съд, с което се потвърдени следните актове: 1/ разпореждане по ч. гр. д. 35738/2011 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение за парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 7 ГПК в полза на Н., [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сумата от 39200 евро главница, сумата от 4661.69 евро – наказателна лихва от 15.01.2010 г. до 21.02.2011 г. и законната лихва върху главницата от 19.08.2011 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 4542.58 лева разноски по делото. 2/ определение от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 35738/2011 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], с правно основание чл. 420, ал. 2 ГПК. В частната касационна жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. Ответникът заявява становище за оставяне без разглеждане като недопустима или за отхвърляне изцяло на подадената частна касационна жалба. ВКС-І т. о. констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК и чл. 420 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определението, с което се потвърждават разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на парично задължение, и определение, с което е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК, не е от категорията на съдебните актове визирани в чл. 274, ал. 3 ГПК. Същите не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, ВКС-І т. о.