Определение № 1281 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1721/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба от К. В. Г., [населено място] пазар, подадена чрез процесуалния му представител адвокат д-р М. К., за отмяна на влязлата в сила Заповед № 260196 от 04.12.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1265/2020 г. на Районен съд - Нови пазар. Молителят поддържа, че е налице новооткрито от длъжника обстоятелство, както и писмено доказателство, визирайки хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По реда на чл. 306, ал.3, изр. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна „Банка ДСК“ АД, [населено място] писмено е възразил по допустимостта на подадената молба, като е изложил доводи за нейната процесуална недопустимост. При проверка на допустимостта на молбата за отмяна, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира следното: Молбата за отмяна е недопустима. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК, които посочени в закона основания не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППВС № 2/29. 09. 1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. Влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение, издадена на основание чл. 417, т. 2 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо и с нея не се разрешава материалноправния спор на страните по същество. Тя няма и характер на съдебен акт, който е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна по реда на извънсъдебния способ за защита по чл. 303 и сл. ГПК. Възникнал между страните спор относно паричното задължение се решава в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Съществуването на друг ред за защита на правото на длъжника изключва възможността да се иска отмяна на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК ще подлежи, евентуално и само, влязлото в сила решение по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. В изложения смисъл са постановените от ВКС: определение № 108 от 09.05.2012 г. по т.д.№ 357/2012 г. на ВКС, I т.о., определение № 805 от 21.09.2012 г. по ч.т.д.№ 537/2012 г. на ВКС, II т.о., определение № 331 от 13.11.2014 г. по т.д.№ 3259/2014 г. на ВКС, II т.о. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,