Определение № 13838 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на “Хегемон 1“ ЕООД, ЕИК 200651664, представлявано от управителя Г. П. Д., чрез адв. Димитров, срещу определение № 3848/ 08.11.2024 г. по адм. дело № 906/2024 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, с която се оспорва бездействие на административния орган - Министъра на земеделието и храните да назначи проверка по чл.36л, ал.4 от Закона за лова и опазване на дивеча и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът е формирал несъответни на закона правни изводи за недопустимост на искането. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответникът по частната жалба – Министърът на земеделието и храните не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Съдебното производство е образувано по жалба на “Хегемон 1“ ЕООД, с която се оспорва бездействие на административен орган – Министърът на земеделието и храните (МЗХ), в която дружеството е посочило като приложима разпоредбата на чл. 256, ал.1 от АПК. Подробно са описани подадени сигнали и жалби във връзка с изтичане на договор за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ДУ-Мизия в района на ТП-ДГС-Плевен, по който дружеството е страна. Съдът е приел, че съгласно чл. 256 от АПК на оспорване подлежат фактически бездействия на административни органи, по ал.1 - бездействие да изпълнят задължения, произтичащи пряко от нормативен акт и по ал.2 - неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, след подаване на искане до органа за извършването му. След анализ на относимите разпоредби съдът е приел, че в случая нито една от посочените разпоредби не задължава министъра да назначава проверка по чл.36л, ал.4 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Изложил е доводи, че разпоредбата на чл.36н, ал.5 от ЗЛОД предвижда възможност, но не и задължение на министъра да назначи проверка. Доколкото липсва задължение, не може да се твърди бездействие по посочената правна норма. Посочените други правни норми също не вменяват задължение на министъра да назначава проверки. С оглед изложеното съдът е приел от фактическа и правна страна, че искането е недопустимо поради липса на фактическо бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Производството по чл. 256 АПК е исково производство. С него търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон или което не извършва, след като е сезиран с искане. Тъй като производството е исково, а не по оспорване на административен акт, релевантните за допустимостта на съдебното производство процесуални предпоставки са в определена степен различни от тези, за оспорване на административен акт, предвидени в чл. 159 АПК. Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Административният съд е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника или за отхвърлянето на иска, както предвижда чл. 256, ал. 3 АПК. Правният интерес от търсената съдебна защита безспорно е предпоставка за допустимост и на искането по чл. 256 АПК, но интересът, за разлика от хипотезата на чл. 147 АПК, е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу административния орган, който не е изпълнил задължението си, а не когато е налице установено засягане на права или законни интереси. За целите на проверката за допустимост на исковото производство по чл. 256 АПК правният интерес е налице, когато търсещият съдебна защита твърди, че органът дължи по силата на закон определено фактическо действие спрямо него. За да прекрати съдебното производство първоинстанционният съд е приел, че не е налице бездействие на органа да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Наличието или не на задължение за действие, произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска. Следователно, дали твърдените от страната обстоятелства доказват или не твърдяното бездействие на задължение на административния орган е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. С оглед изложеното, настоящият касационен състав преценява мотивите на първостепенния съд за недопустимост на съдебното производство като незаконосъобразни. Поради това, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на спора. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,