Определение № 2152 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. И. В., чрез адв. З. С., срещу определение № 429/16.02.2024г. по ч.гр.д.№ 350/24г. по описа на САС. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е нищожно, тъй като не е разбираема волята на съда, отразена в мотивите и диспозитива. Сочи, че диспозитивът съдържа произнасяне по различна частна жалба, от лице, което не е страна по делото и срещу акт, който не се атакува с подадената от него частна жалба, а част от мотивите касаят дело с различен предмет от процесното. Частната жалба е допустима и следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл.1 ГПК. Съображенията на съда са следните: Производството по ч.гр.д.№ 350/24г. по описа на САС е образувано по частна жалба на В. В. срещу определение № 10047/22.08.2023г. по гр.д.№ 9401/21г. по описа на СГС. Последното е образувано по подадена на 26.07.2021г. искова молба. От автоматично генерираните в ЕИСС данни се установява, че САС се е произнесъл с определение № 429/16.02.2024г., подписано на същата дата от тримата съдии от състава, а електронно подписаното определение има следното съдържание: „……….Образувано е по частна жалба на В. И. В. срещу определение № 14228/ 23.11.2023г., СГС, ГО, 29 състав, постановено по гр.д. № 9401/21г., с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено по отношение на КЧСИ и „ПИБ“АД……..Жалбоподателят, като ищец пред първоинстанционния съд, е предявил с първоначалната искова молба иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу КЧСИ. ……………………..първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане № 2607/23.08.2021г. ………………………….. В дадения едноседмичен срок ищецът не е депозирал молба- уточнение, тъй като по негово искане е започнала процедура по чл.95 от ГПК за назначаване на процесуален представител по ЗПрП по аналогия на чл.259, ал.2 във вр. с чл.273 от ГПК докато се разглежда молбата за правна помощ, срокът за изпълнение на указанията по чл.129, ал.2 от ГПК се прекъсва с подаването й. С определение от 22.08.2023г. е назначен процесуален представител на ищеца по допусната правна помощ На 18.08.2023г. на същия му е връчено разпореждането от 23.08.2021г. С писмена молба от 27.09.2023г. той е направил уточнения на иска като е посочил, че същият следва да се счита предявен срещу ЧСИ Г. К. и ЧСИ В. Л.. Заявил е в какво се изразяват неимуществените вреди на В. В.. При условията на евентуалност като втори ответник е посочена „ПИБ“АД като в молбата са изложени основания за това. Съдът е дал последна възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба с разпореждане от 22158/13.10.2023г. като изложи ясно и точно обстоятелствата, поради които твърди и претендира солидарна отговорност на съдебните изпълнители. ………………………………….С молба от 30.06.2022г. е направено второ уточнение на исковата молба като е посочено, че се предявява иск за реално изпълнение и при условията на евентуалност такъв по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Конкретизиран е периода на лихвата за забава. В молбата е посочена нов размер на иска, различен от този по исковата молба.“ При така цитираното, въззивният съд е формирал мотиви, че исковата молба е неясна в обстоятелствената си част, поради което не може да се установи какъв иск се предявява, и че „ …. не е внесена конкретизация претенцията - дали основанието й е договорно или извъндоговорно, от какво произтича искането за реално изпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД, като то предполага наличието на договор между страните. Дали посочените в молбатауточнение от 19.05.2022г., възстановяване направени разходи от ищеца във връзка със съхраняване на взривни вещества, представляват претърпени загуби и в какъв размер….“ С тези мотиви държаният диспозитив има следното съдържание: „ПОТВЪРЖДАВА определение от открито съдебно заседание на 22.02.2023г., СГС, ГО, 10 състав, постановено по гр.д. № 3687/22г., с което е върната исковата молба на „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ЕООД и производството по делото е прекратено.“ По делото е приложено на хартиен носител определение № 429/16.02.2024г. по ч.гр.д.№ 350/24г. по описа на САС, подписано с ръкописен подпис от целия съдебен състав. Неговото съдържание е различно от това на електронния документ и то не представлява препис на същия. С актуалната правна уредба в чл. 360 ЗСВ, чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ и чл. 102а ГПК, еднозначно се предвижда, че съдебните актове се постановяват в е-форма. Това означава, че оригиналът на акта е електронен, а възпроизвеждането на този акт на хартиен носител има значението на препис. Оригиналът на акта може да бъде само един, а всички други негови екземпляри представляват копия, преписи, образи от него. Предвид несъответствието в случая между съдържанието на акта в електронния и в хартиения носител, с оглед посоченото по – горе, следва да се преценява валидността на постановеното в електронна форма определение № 429/16.02.2024г. Същото е нищожно, тъй като от него не може да бъде изведена волята на съда по отношение на предмета на спора – законосъобразността на определение № 14228/ 23.11.2023г., СГС, ГО, 29 състав, постановено по гр.д. № 9401/21г. В мотивите на определението тя е неразбираема, а в диспозитива – липсва. Мотивиран от горното, настоящият състав