Решение № 10110 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2361/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационни жалби на Д. Г. Г., Г. Д. Г. и Г. И. Ч. против решение № 24458 от 15.07.2025 г., постановено по адм. д. № 9001/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост– отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1 и 3 АПК. Молят за отмяната му, като касаторът Г. И. Ч. претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - В. Ц. Д. и С. Н. М., чрез особените им представители, изразяват становище за основателност на касационните жалби. Ответникът - Е. И. В., изразява становище за основателност на касационните жалби. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на Г. И. Ч. против заповед № 18-3560/28.03.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, за поземлен имот с идентификатор № 68134.1005.133, находящи се в гр. София – Район „Триадица“ – Столична община, по заявление вх. № 01-508053-31.08.2022 г. до СГКК София. За да постанови този резултат съдът констатира, че по заявлението на Г. Ч., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, за образуваното административно производство е уведомено заинтересованото лице, вписано в КРНИ като собственик на засегнатия от изменението имот – район „Триадица“ Столична община. С възражение от 13.12.2022 г. последният възразява срещу исканото изменението на КККР и твърди, че засегнатия от изменението поземлен имот с идентификатор 68134.1005.133 е общинска собственост, на основание § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС като парцел, отреден за жилищно строителство. Въз основа на възражението административният орган прави извод за наличие на спор за материално право и постановява оспорения отказ. Съдът приема, че производството по изменение на КККР е открито по искане на заинтересувано лице, легитимиращо се с акт за собственост, с твърдение, че данните за обектите на кадастъра са неправилно отразени, като с исканото изменение се засяга ПИ с идентификатор 68134.1005.133, находящ се в гр. София, район "Триадица" - Столична община и собственост на последната. По тези съображения съдът прави извод за наличие на спор за материално право и съответно за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда за наличие на спор за материално право е направен, без да се обсъдят събраните по делото доказателства. Видно от приложеното по делото удостоверение и обяснителна записка е, че проектът за изменение на КККР е приет от СГКК, като в обхвата на ПИ с идентификатор 68134.1005.133 се нанася имот с планоснимачен номер 1249 съгласно приложения нотариален акт. От последния се установява, че изброените в него лица в т.ч. и Г. Ч. са съсобственици на имот планоснимачен номер 1249 с площ от 910 кв.м. Нотариалният акт е съставен на 26.05.2005 г. като удостоверява, че имотът е придобит по наследство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ. С писмо от 18.05.2022 г. район „Триадица“ – Столична община удостоверява, че част от поземлен имот 1249 е отчужден със заповед от 02.09.2005 г. за изграждане на обект „Реконструкция на северното платно на бул. „Т. Каблешков“ и е съставен акт за публична общинска собственост за площ от 520 кв.м., като останалата част от имот 1249 попада в ПИ с идентификатор 68134.1005.133, за който не е съставен акт за общинска собственост и акт за държавна собственост, съставен преди 01.06.1996 г. От така установеното следва, че изводът на първоинстанционният съд за наличие на спор за материално право, е незаконосъобразен и необоснован. След като липсват документи за собственост, установяващи, че ПИ с идентификатор 68134.1005.133 е общинска собственост и след като е извършено отчуждаване на част от имот 1249 и тази част е актувана като публична общинска собственост, то правата на Ч. и останалите съсобственици са признати от самата община. В противен случай отчуждителното производство би било без предмет. Позоваване на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС от страна на район „Триадица“ – Столична община е неоснователно и цитираната норма не легитимира общината като собственик на целия ПИ с идентификатор 68134.1005.133. Съгласно цитираната норма застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. В случая по делото липсват каквито и да било данни, установяващи, че ПИ с идентификатор 68134.1005.133 – УПИ II, кв. 151 по плана на гр. София е бил държавна собственост, за да е приложима нормата на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС. Освен това, както бе посочено по-горе самата общинска администрация удостоверява, че част от поземлен имот 1249 е отчужден със заповед от 02.09.2005 г. за изграждане на обект „Реконструкция на северното платно на бул. „Т. Каблешков“ и е съставен акт за публична общинска собственост за площ от 520 кв.м., като останалата част от имот 1249 попада в ПИ с идентификатор 68134.1005.133, за който не е съставен акт за общинска собственост и акт за държавна собственост, съставен преди 01.06.1996 г. Следователно Столична община не се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1005.133, поради което не е налице спор за материално право. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ за изменение на КККР е незаконосъобразен и необоснован. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени, а административната преписка да се върне за ново произнасяне от началника на СГКК гр. София. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Агенцията по геодезия картография и кадастър гр. София да заплати на Г. И. Ч. сумата 2736.61 евро представлява направени по делото разноски, от които 1533.88 евро представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за особени представители в първоинстанционното производство, 1166.94 евро, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции и 35.79 евро представляващи заплатена държавна такса за касационното производство. Предвид изхода на спора Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да се осъди да заплати и адвокатски възнаграждения на особените представители, а именно на адв. С. Т. Симеонов и адв. С. М. Парлапански по 500 евро на всеки от тях за осъщественото процесуално представителство в качеството им на особени представители в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,