Решение № 8860 от 14.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 406/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ/Съветът), чрез процесуален представител, против Решение № 1454/17.11.2025 г. по адм. дело № 1113/2025 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), с което е отменено Решение № РД-05-94 от 18.09.2025 г. на СЕМ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба и подадена по делото молба са изложени подробни доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК. Излагат се съображения, че съдът се е произнесъл без да е изяснил напълно фактическата обстановка, изложил е мотиви, касаещи съдебно решение, което не е предмет на настоящото производство, и не е обсъдил доводите, свързани със срока на удължаване на лицензията. Твърди се още, че не е съобразена оперативната самостоятелност, предоставена от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), в условията на която СЕМ има правомощия да определя срочността на лицензиите. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като претендира и сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – „Гларус“ ООД, ЕИК 102092151, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Адам Мицкевич" № 9, ет. 3, чрез пълномощник, в писмен отговор и представено становище, излага съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокат. Върховен административен съд, в състав на Седмо отделение, като взе предвид доводите, изложени в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административното производство е започнало по искане, подадено от ответника в настоящото производство, за удължаване срока на Индивидуална лицензия за радиодейност № 1-046-01-01, за доставяне на радиоуслуга с наименование „Радио Микс“ на територията на гр. Сливен, честота 94.7 MHz, със срок на действие до 09.03.2025 г., на която „Гларус“ ООД е титуляр. С Решение № РД-05-89/19.09.2024 г. на СЕМ е постановен отказ по искането. Срещу Решение № РД-05-89/19.09.2024 г. на СЕМ е подадена жалба от „Гларус“ ООД пред АССО, който със свое Решение № 1635/19.12.2024 г. по адм. дело № 1281/2024 г. е отхвърлил оспорването. С Решение № 5404/22.05.2025 г. по адм. дело № 1550/2025 г. на Върховния административен съд, образувано по касационна жалба на дружеството-лицензополучател, е отменено Решение № 1635/19.12.2024 г. по адм. дело № 1281/2024 г. по описа на АССО, както и Решение № РД-05-89/19.09.2024 г. на СЕМ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането. След получаване на преписката СЕМ се е произнесъл с Решение № РД-05-94 от 18.09.2025 г., с което е удължил срока на валидност на Индивидуална лицензия за радиодейност № 1-046-01-01, издадена на „Гларус“ ООД, за доставяне на радиоуслуга с наименование „Радио Микс“, с политематичен профил, 18-часова продължителност, на територията на гр. Сливен, с 1 година, считано от 09.03.2025 г. Като мотив административният орган е посочил, че с този срок се цели да се защитят интересите както на доставчика, предвид подаденото от него заявление за удължаване на срока, така и на аудиторията в гр. Сливен, за която ангажирането на ограничения честотен ресурс за по-дълъг период не би отговаряло на обществената потребност, предвид че програмата не е била разпространявана в населеното място. При така установената фактическа обстановка АССО е приел, че Решение № РД-05-94 от 18.09.2025 г. на СЕМ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което подлежи на отмяна, а преписката, предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок. Касационната инстанция намира съдебното решение за валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗРТ лицензиите се издават за срок до 20 години, като последният може да бъде продължен с решение на СЕМ по искане на лицензирания по реда на чл. 125 с.з. Текстът на чл. 125, ал. 1 от ЗРТ регламентира, че не по-късно от шест месеца преди изтичането на срока на лицензията, лицензиантът следва да заяви намерение за продължаване на нейния срок, като съгласно ал. 2, СЕМ разглежда искането и взема решение по него в срок до три месеца преди изтичането на срока на лицензията и писмено уведомява лицензианта за това. Преди всичко следва да се посочи, че няма законова разпоредба, която да предвижда, че определянето на срок за продължаване действието на дадена лицензия е обусловено от обстоятелството дали честотата на радиоуслугата, посочена в разрешителния акт, се използва от лицензианта, поради което ирелевантни за настоящия спор се явяват доводите, изложени в касационна жалба в тази връзка и същите не следва да бъдат обсъждани. Напротив, в процедурата по удължаване срока на дадена лицензия, ЗРТ поставя като единствено изискване подаването на искане в установения 6-месечен срок преди изтичането срока на съответната лицензия, и именно това обстоятелство подлежи на проверка от решаващия орган, за разлика от процедурата при издаване на лицензия, където се анализират множество условия, на които кандидатите следва да отговарят. Действително, при преценката по чл. 125 от ЗРТ СЕМ разполага с оперативна самостоятелност (ограничена до указанията, дадени с Решение № 5404/22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1550/2025 Г., VІІ о. на Върховния административен съд, доколкото повторното произнасяне е инициирано с изпращането на преписката по реда на чл. 173, ал. 2 АПК), да прецени обосноваността на искането за продължаване на срока. Предоставената от закона възможност за преценка обаче винаги следва да бъде направена в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, т.к. обратното води до превратно упражняване на власт, а оттам и до самостоятелно основание за отмяна на издадения при подобни обстоятелства индивидуален административен акт. Според настоящия състав на Върховния административен съд именно такъв е и случаят, доколкото в конкретната хипотеза СЕМ е постановил решението си на 18.09.2025 г., удължавайки срока на процесната лицензия с една година – до 09.03.2026 г., в резултат на което оставащият срок на лицензията към този момент е възлизал на по-малко от 6 месеца. По този начин, както правилно е приел и първоинстанционният съд, ответникът в настоящото производство е бил поставен пред обективна невъзможност да подаде ново искане по реда на чл. 125 от ЗРТ, каквато безспорно не е целта на закона. От прочита на чл. 109, ал. 1 от ЗРТ е очевидна волята на законодателя лицензиантът да разполага с неотменима опция да може да продължи срока на лицензията си. Вярно е, че ЗРТ не предвижда минимален период, с който да бъде удължен срокът на дадена лицензия и е принципно допустимо този период да е 1 година. В конкретната хипотеза обаче постановеният правен резултат препятства изначално възможността за ново продължаване на лицензията, т.к. законът я обвързва със заявление в определен срок, който не е осигурен, а оттам и извършва преценка, която на практика предопределя и крайния срок на лицензионните права - с постановяването на акта в действителност се приема, че лицензията ще бъде окончателно прекратена на 09.03.2026 г., без значение от волята на заинтересувания правен субект. В този смисъл, постановяването на едногодишен период на продължаване в процесния случай категорично обосновава незаконосъобразността на акта съгласно чл. 146, т. 5 от АПК. При вземането на решение за определянето на срок за продължаване на лицензията административният орган следва да прилага дискреционната си власт при съблюдаване принципите на законност по чл. 4, ал. 2 и съразмерност по чл. 6 от АПК, което СЕМ не е сторил. Освен всичко изложено, незаконосъобразността на атакувания индивидуален административен акт следва и от обстоятелството, че органът се е произнесъл при неправилно установена фактическа обстановка. За да формулира извода си за продължаване на срока с 1 година, СЕМ е приел, че в искането лицензополучателят не е заявил изрично желанието си относно срока, с който иска да бъде продължено действието на лицензията, и именно затова Съветът е разсъждавал относно обществения интерес и целесъобразността на подходящия според него срок от 1 година. Ако беше установил правилно релевантния факт, че подаденото от „ГЛАРУС“ ООД заявление съдържа информация досежно претендирания срок, СЕМ би определил правилно и рамката на правния спор, а именно – съответствието на срока, поискан от заявителя, с приложимата нормативна уредба. Като не го е сторил, Съветът е издал акта си в противоречие с императива на чл. 35 АПК, съгласно чийто текст индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Несъобразяването на посочената разпоредба съгласно непротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя и отмяната на волеизявлението на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Нещо повече – като конкретен мотив за избора на едногодишния срок за продължаване СЕМ е посочил интереса на искателя, както и този на живущите в гр. Сливен. Очевидно органът не е отчел всички факти и обстоятелства, очертаващи интереса на лицензополучателя, поради което подобен довод е изначално неаргументиран, а оттам и неправилен. За пълнота на изложението, но без рефлексия върху крайния правен резултат, следва да се посочи, че е вярно твърдението, че обжалваният съдебен акт съдържа текст, в който се обсъжда правилността на тълкуването и прилагането на материалниоправни разпоредби от съд, а същевременно предмет на преценка в това производство е законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден от СЕМ. Независимо от неотносимостта на подобно заключение обаче, за което не може да се направи категоричен извод, че е заимствано от друго съдебно решение, каквато теза поддържа касаторът, изводът на АССО за незаконосъобразност на Решение № РД-05-94 от 18.09.2025 г. на СЕМ е правилен, поради което и атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация – „Гларус“ ООД се дължат сторените от него разноски в касационното производство. Такива са претендирани своевременно и са доказани в размер на 1 000 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, сумата следва да бъде превалутирана в размер на 511,29 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,