Определение № 60214 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 4181/ 25.02.2020 г., с което Софийски градски съд е отказал да измени въззивното решение в частта за разноските по молба от П. В. Г. по чл. 248 ГПК. Определението се обжалва от П. В. Г. с довод, че в нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд е отказал да намали прекомерното адвокатско възнаграждение за представителството на ищеца пред втората инстанция до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г., което жалбоподателят е осъден да възстанови с въззивното решение. От ответника М. И. Б., ответник и по частната жалба, не е постъпил отговор. Настоящият състав я намира с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК), от процесуално легитимирана страна – жалбоподател е ищецът, чиято молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение по разноските е отхвърлена), подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (препис от определението е връчен на 10.06.2021 г., а жалбата е от 17.06.2021 г.), в компетентност на Върховния касационен съд (арг. пак от чл. 248, ал. 3 ГПК) и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но неоснователна. Съображения: С въззивното решение е било прието, че: 1) исковете и въззивната жалба от ищеца (от жалбоподателя) срещу първоинстанционното решение са неоснователни; 2) разноските от ответника пред втората инстанция се изчерпват със заплатеното адвокатско възнаграждение за сумата 1 200 лв.; 3) възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно – възнаграждението е над минималния размер по Наредба № 1/ 09.07.2004 г., но съответства на фактическата и правна сложност на делото пред втората инстанция, а не е прекомерно и 4) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е длъжен да го възстанови изцяло. Жалбоподателят е поискал въззивният съд да измени решението си в частта по разноските. С обжалваното определение е оставена без уважение неговата молба по чл. 248 ГПК, в която отново е поддържал възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира, че когато страната съществено е надценила труда на своя адвокат, а заплатеното за процесуалното представителство пред съответната инстанция е прекомерно, законът предоставя на насрещната страна, която е отговорна да възстанови сторените по делото разноски, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението се базира на твърдения за липса на причина връзка на сторения разход с действителната правна и фактическа сложност на делото, т.е. на твърдения, че с уговореното страната е надценила труда на своя адвокат. Законът фингира тази връзка до минималните размери по Наредбата по чл. 36 ЗА. В останалите случаи, когато по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установи, че такава връзка няма, за да го намали, възнаграждението следва да е прекомерно, т.е. трудът на адвоката да е съществено надценен. Надценяване няма, когато в предходна инстанция адвокатското възнаграждение вече е било намалено, правният спор е пренесен изцяло пред по-горната инстанция, а страната е заплатила възнаграждението за представителството си пред горната инстанция, съобразно редуцирания размер. Тогава тя е възприела съдебния акт, а когато първоинстанционното решение в тази част е влязло в сила, въпрос по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде поставян. Случаят е точно такъв. С първоинстанционното решение по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение, платено от ответника и поставено в тежест на ищеца, е било намалено до размера от 1 200 лв. Ответникът е възприел съдебния акт и в този размер е договорил и платил възнаграждението за представителството си пред втората инстанция. Първоинстанционното решение в тази част междувременно е влязло в сила (въззивният съд е оставил без уважение частната жалба от ищеца срещу определението, с което първоинстанционният съд е отказал допълнително да го редуцира). Обемът на труда на адвоката пред двете инстанции по същество е еднакъв – с първоинстанционното решение исковете са отхвърлени, а с въззивното то е потвърдено изцяло. Неверни са твърденията в частната жалба до настоящата инстанция, че адвокатът на ответника не се е явявал в открито съдебно заседание, а се прилага чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. Протоколът за откритото съдебно заседание от 23.10.20219 г. засвидетелства, че адвокат М. се е явил и е представлявал ответника. При тези мотиви касационният състав е длъжен да потвърди обжалваното определение, с което въззивният съд при условията и по реда на чл. 248 ГПК е потвърдил отказа си във въззивното решение да редуцира възнаграждението на адв. М. под размера от 1 200 лв. При тези мотиви, съдът