Определение № 11985 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. К. от гр. Варна, подадена чрез адв. М. Николова, против определение № 10733/06.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2155/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отговор на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), обективиран в писмо с рег. № 99-00-56-34/23.07.2025 г. и делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че обжалваният акт не засяга правата му и счита за неправилно позоваването на чл.124 от АПК. Прави искане за отмяна на определението. Ответникът - Председател на Държавна агенция за закрила на детето, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. Иванов оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение на Административен съд Варна е оставена без разглеждане жалбата, подадена от К. Д. К. срещу отговор на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), обективиран в писмо с рег. № 99-00-56-34/23.07.2025 г, подписано от главния секретар на агенцията, като е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че оспореното писмо е постановено във връзка с подаден от К. Д. К. сигнал и има характер на решението по сигнала, а съгласно чл.124, ал. 2 от АПК такова решение не подлежи на обжалване. В допълнение посочва, че липсва възможност съответният административен орган да бъде правно задължен да постанови акт, касаещ нарушения на националното законодателство по искане на трето лице, поради което не е налице подлежащ на обжалване акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че заявление с вх. № СЛ/Д-А/3681-059/15.07.2025г. е подадено от К. Д. К. във връзка със сигнал/искане от 08.07.2025г относно предприемане на мярка за закрила по Закона за закрила на детето. Адресирано е до няколко институции, сред които и ДАЗД. Със заявлението К. е поискал: 1. да бъде запознат и да му се предоставят на посочен е-mail следните документи: направление № НП/Д-А-057/18.02.2025г.; заявка № 49/19.02.2025г.; документация по сигнала – кой го е подал, кога, съдържание, доказателства; оценка на риска – приложения; доклади от отговорния социален работник – за издаване на направление; план за действие; преписка по производството; протокол от проведена междуинституционална среща; решенията в писмена форма от същата; писменият сигнал, по който е образувано направлението; всички становища, включени в досието по случая; 2. да получи в писмена форма следните отговори: кой е подателят на сигнала (източник на сигнала); къде е получен сигнала; кой е проверил сигнала; какви действия по място и време са проведени за проверка на сигнала; какви методи са използвани; какви доказателства са събрани за наличието на риск за детето; има ли открит случай“. Във връзка със заявлението главният секретар на ДАЗД е изпратил на К. отговор, обективиран в писмо с рег. № 99-00-56-34/23.07.2025 г, в което му разяснява прилагането на нормативната уредба за закрила на детето по случая с неговото дете. Обосновани със съдържанието на писмото са крайните правни изводи на административния съд, че то няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Писмото има само информативен характер, с него нито се създават права, нито се разпореждат задължения, които да водят до засягане на права и законните интереси на граждани и организации, поради което не подлежи на съдебен контрол. С оглед на този правен резултат ирелевантно е дали съдът неправилно е квалифицирал писмото като решение по чл.122 от АПК, каквото то в действителност не е, защото заявлението на К. не съобщава за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия и бездействия на административен орган – чл.119, ал.1 от АПК. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение: