Определение № 259 от 29.04.2015 г. на ВКС по д. № 2260/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Ш. срещу разпореждането от 18.06.14 г. на Апелативен съд Варна по гр.д. №181/14 г. за издаване на изпълнителен лист за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение по делото суми за разноски пред първата и въззивната инстанция. Частната жалба е подадена в срока по чл.407,ал.1 ГПК и е допустима, но неоснователна. Наистина в практиката на ВКС и съдилищата е спорен въпросът дали разноските, присъдени с осъдителното решение на въззивния съд по чл.404,т.1 ГПК подлежат на предварително изпълнение. В случая обаче този въпрос е загубил значението си, тъй като междувременно въззивното решение е влязло в сила – не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №6456/14 г. на трето г.о. на ВКС от 24.03.15 г. Влязлото в сила осъдително решение подлежи на принудително изпълнение изцяло, вкл. в частта за разноските пред инстанциите по същество. Затова ВКС на РБ, трето г.о.