Решение № 7897 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителения директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) - гр. София, подадена чрез процесуален представител - юрк. Т. Гъркова, срещу Решение № 162 от 07.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Бургас по адм. дело № 382/2025 г. в неговата отменителна част. С обжалваното решение по жалба на „БРИЗ ЮГ“ АД съдът е отменил Уведомително писмо, изх. № 02-020-2600/946#12 от 24.10.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) е отказано плащане на финансово подпомагане в размер на 3135.56 лв. и по схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци е отказано плащане на финансово подпомагане в размер на 261.63 лв., и в тази част е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление за подпомагане и плащане № 02/120620/42137/12.05.2020г. С обжалваното решение съдът е отменил Уведомително писмо, изх .№ 02-020-2600/946#12 от 24.10.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и в частта, с която на „БРИЗ ЮГ“ АД е наложена санкция по реда на чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран Регламент 640/2014 г.) в размер на 3135.56 лв. Съдът е отхвърлил жалбата на „БРИЗ ЮГ“ АД срещу Уведомително писмо, изх. № 02-020-2600/946#12 от 24.10.2023 г., в останалата обжалвана част, с която по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци е отказано плащане на финансово подпомагане в размер на 16451.21 лв., по схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци е допуснато намаление на финансово подпомагане в размер на 17007.09 лв. и на дружеството е наложена санкция по реда на чл.19 от Регламент (ЕС) № 640/2014 в размер на 16451.21 лв. В отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касационният жалбоподател – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“, счита решението, в обжалваната част, за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Твърди, че въз основа на подаденото заявление за подпомагане са извършени всички предвидени в закона административни проверки и проверки на място, като резултатите от тях подробно са отразени в административната преписка и в процесното уведомително писмо. Според касатора изложените в уведомителното писмо таблици съдържат в обобщен и ясен вид констатациите на административния орган, обусловили постановения резултат. Поддържа, че при извършената проверка на място е установено, че заявените по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци площи представляват обработени угари, подготвени за засяване, а не площи със заявените култури. Счита, че при тези фактически констатации правилно е прието, че площите не отговарят на условията за подпомагане, поради което законосъобразно са определени като недопустими. По отношение на схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци касаторът твърди, че вследствие на извършените административни проверки е установено, че минималният добив е доказан само за част от декларираната площ, поради което подпомагане правилно е отпуснато единствено за установената допустима площ, а за останалата част са приложени предвидените в закона санкции. Според касатора недопустимите площи правилно са квалифицирани като наддекларирани съобразно разпоредбите на Наредба № 3 от 17.02.2015 г., а намалението на подпомагането и наложената санкция са определени при правилно приложение на чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. Касаторът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че свидетелските показания опровергават констатациите от проверката на място, като поддържа, че официалният удостоверителен документ не може да бъде оборен по този начин. Счита, че установените при проверката растителни остатъци не доказват наличие на реколта, нито изпълнение на условията за подпомагане. Излага доводи, че макар да не оспорва настъпването на неблагоприятно климатично събитие, дружеството не е изпълнило задължението си да уведоми административния орган за наличие на форсмажорни обстоятелства по предвидения в закона ред. Поддържа още, че кандидатът е присъствал при извършването на проверката, бил е уведомен за резултатите от нея и не е подал възражения в законоустановения срок, поради което проверката е извършена при спазване на приложимите нормативни изисквания. Оспорва и извода на съда относно доказателствената стойност на представените в хода на повторното разглеждане на делото фискални бонове, като счита, че същите не установяват реализиране на продукция именно от процесните площи, а освен това противоречат на свидетелските показания, според които след градушката не е останала продукция. Поддържа, че останалите доказателства по делото също не опровергават констатациите в доклада от проверката на място, като самият кандидат е признал, че реализираният добив е бил частичен и не е достигнал нормативно изискуемия минимум. Според касатора административният акт е мотивиран, съдържа достатъчни фактически и правни основания, а съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност всички относими писмени доказателства. Поради това счита, че първоинстанционният съд неправилно е отменил законосъобразно издадения административен акт в оспорената част. Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, със законните последици от това. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът -„БРИЗ ЮГ“ АД, в представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено следното: „БРИЗ ЮГ“ АД е регистриран в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) като земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 184805. За кампания 2020 г. „БРИЗ ЮГ“ АД е подал Заявление до ДФЗ - Разплащателна агенция с УИН 02/120620/42137/12.05.2020 г., с което заявил подпомагане за шест парцела в [населено място], община Ямбол, с обща площ 11.57 ха по следните схеми и мерки в различни комбинации: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) – СЗ-ДККП; Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци (СЗо); Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). Според таблицата на използваните парцели, всеки от шестте парцела е заявен по ЗДП и по следните мерки и схеми: 1/парцел 10776-18-6-1 с площ 0.22 ха, код на култура 190000 (угар) – по СЕПП и ПНДП; 2/парцел 10776-18-10-1 с площ 0.84ха, код на култура 181040 (краставици оранжерийно производство) – по СЕПП, ПНДП и СЗо; 3/парцел 10776-18-7-1 с площ 0.32 ха, код на културата 190000 (угар) – по СЕПП и ПНДП; 4/парцел 10776-18-12-1 с площ 5.75 ха, код на културата 141043 (краставици на открито) – по СЕПП, ПНДП и СЗ-ДККП; 5/парцел 10776-18-11-2 с площ 0.82ха, код на културата 181040 (краставици оранжерийно производство) – по СЕПП, ПНДП и СЗо; 6/парцел 10776-18-13-1 с площ 3.62ха, код на културата 141013 (домати на открито) – по СЕПП, ПНДП и СЗ-ДККП. Въз основа на Заповед № 399421/19.06.2020 г., издадена от началник отдел на Регионален технически инспекторат (РТИ) - Ямбол на заявлението на жалбоподателя е извършена проверка на място, в периода 22.06.2020 г. - 26.06.2020 г., резултатите от която са обективирани в доклад за проверка на площи. По време на проверката служителите са установили, че Парцел 10776-18-12-1 и Парцел 10776-18-13-1, с обща площ 9.37 ха, заявена култура – краставици на открито, представляват площи с угари, обработени и подготвени за засяване на заявените култури. Процент наддекларирани площи е констатиран по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/. По останалите заявени схеми не са били констатирани наддекларирани площи. Присъствал е представител на дружеството по време на проверката, но липсва подпис на контролния лист към доклада. С докладна записка от 26.06.2020 г. началникът на отдел РТИ - Ямбол е уведомил директора на Дирекция „Технически инспекторат“ (ДТИ) при ДФЗ за резултатите от извършената проверка, като по отношение на посочените по - горе два парцела е констатирано, че са били обработени и подготвени за засаждане на заявените култури. С писмо от 01.07.2020 г. дружеството е уведомено относно констатациите при извършената проверка на място, като му е предоставена възможност в 14 - дневен срок да направи писмени бележки и възражения. Не се спори по делото, че такива не са направени от дружеството - заявител. С Писмо изх. №01-282-2600/184/01.07.2020 г. началникът на отдел РТИ - Ямбол е уведомил „Бриз-Юг“ АД, че по подаденото заявление за подпомагане е извършена проверка за допустимост на декларираните от него площи, като резултатите са детайлно описани в приложения доклад за проверка. С писмото дружеството е било уведомено, че в 14-дневен срок от получаването може да направи в писмен вид забележки и възражения. Издадено е Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с изх. № 02-020-2600/946 от 09.03.2022 г., с което се отказва изплащането на заявената субсидия и се налага санкция. Това УП е отменено с Решение №416/21.04.2023 г., по адм. дело №1938/2022 г. на АС - Бургас, влязло в сила на 26.09.2023 г. като необжалвано. Въз основа на влязлото в сила Решение №416/21.04.2023 г., по адм. дело №1938/2022 г. на АС - Бургас е издадено процесното УП № 02-020-2600/946#12 от 24.10.2023 г., с което по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) – СЗ-ДКПП е оторизирана сума – 0 лв., а по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – оранжерийно производство /СЗо/ – след направено намаление е оторизирана сума в размер на 10 927,91 лв., като това е отразено в Таблица 6 „Размер на финансовото подпомагане по СЗ-ДККП“. Наложена е санкция по СЗ - ДКПП, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 19 586,77 лв. По жалбата на „БРИЗ ЮГ“ АД е образувано административно дело № 2094/2023г. на АС - Бургас, по което е постановено Решение № 4111/03.06.2024 г., с което УП № 02-020-2600/946#12 от 24.10.2023 г. е отменено в частта, с която е направен пълен отказ за изплащане на суми по СЗ-ДККП, направени са намаления на размера на оторизираните суми по СЗо и са наложени санкции, подлежащи на бъдещи плащания. Постановено е връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението, в които е прието, че в обжалваното УП не се съдържат мотиви, от които да става ясна волята на органа за отказ за изплащане на исканите от жалбоподателя суми, като така не са изпълнени указанията на съда, дадени с Решение № 416/21.04.2023 г., по административно дело № 1938/2022 г. Съдът е отменил УП поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението на АС - Бургас е отменено с Решение № 1939/26.02.2025 г., по административно дело № 7668/2024г. на ВАС, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По същество, дадените от касационната инстанция указания са за проверка на оспореното УП с материалния закон. Указано е, че добиването, съответно реализацията на продукция от краставици и домати на открито е пряко свързано със спазване на агротехническите мероприятия по смисъла на §1, т.19 от ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба №3/2015г.), в частност спазване на оптималните срокове и норми на сеитба и засаждане. Указано е да бъде изследвано дали представените от жалбоподателя фактури за реализирана продукция от краставици и домати са такива от продукция, засята след датата на проверката, като бъде отчетен и протоколът за паднала градушка. За площите, засети с краставици оранжерийно производство, за които в УП е постановен частичен отказ, е указано да се изясни дали с представените от жалбоподателя фактури и фискални бонове се установяват добиви от заявените площи. При новото разглеждане на делото е приета съдебно-агротехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Зунева. По отношение на отглежданите на открито корнишони вещото лице е установило, че представените фактури удостоверяват реализация на 27 000 кг. продукция. Въз основа на доклада от проверката, извършена в периода 22–24.06.2020 г., е прието, че площите са били засети след тази дата, като според дневника на стопанството сеитбата е извършена на 25.06.2020 г. Проследени са извършените почвени обработки, които вещото лице е оценило като съответстващи на агротехническите изисквания. Установено е закупуването на 90 000 семена от сортовете „Зузана“ и „Аламба“, както и извършването на редовни поливки посредством система за капково напояване. Според експертизата беритбата в края на август и през септември е напълно реалистична, а добивът от 27 000 кг (470 кг/дка) е постижим и съответства на възможностите на процесните площи. Относно доматите, отглеждани на открито върху площ от 3,62 ха, експертизата установява продажба на общо 43 049 кг. продукция. Анализирани са извършените агротехнически мероприятия, като е прието, че подготовката на почвата е била достатъчна и съобразена с изискванията на културата. Според дневника на стопанството сеитбата е извършена на 25.06.2020 г., а закупените семена са от сорта „Rio Grande“. Вещото лице е посочило, че този сорт е средноранен, подходящ за директна сеитба, с вегетационен период от 90 до 120 дни. Направен е извод, че най-ранната реалистична дата за начало на беритбата е 25.09.2020 г., като при оптимални грижи вегетационният период би могъл да се съкрати до около 80 дни и беритбата да започне най-рано на 15.09.2020 г. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че сортът е детерминантен и не е възможно получаването на зрели плодове за по-малко от 80 дни след засяването. Посочено е, че според научната литература средният добив е 4000–4500 кг/дка, а минималният добив по Приложение № 5 към Наредба № 3/2015 г. е 1900 кг/дка. Според експертизата за целите на подпомагането следва да бъдат отчетени реализираните в периода 15.09.2020 г. – 02.10.2020 г. количества, възлизащи на 26 309 кг. Относно оранжерийното производство на краставици вещото лице е установило, че по представените фактури през 2020 г. са реализирани общо 165 657 кг. продукция. В заключението подробно е разгледана технологията на хидропонно отглеждане на дългоплодни F1 хибриди, включително сроковете за сеитба, разсаждане и беритба, както и необходимите агротехнически мероприятия. Според вещото лице жалбоподателят е разполагал с оборудвани оранжерии и реална възможност да произведе заявените количества продукция, като реализираният добив е значително под потенциалния добив при този вид производство. Посочено е, че съгласно Приложение № 5 към Наредба № 3/2015 г. минималният добив е 81 000 кг/ха, средният – 250 000 кг/ха, а отчетеният по фактури добив е 99 793 кг/ха, поради което произведените и реализирани количества са напълно възможни и съответстват на агротехническите характеристики на културата. При първоначалното разглеждане на адм.д. № 2094/2023 г. по описа на АС - Бургас, в откритото съдебно заседание проведено на 20.03.2024 г., е разпитан свидетелят П. Д. К., който през 2020 г. е менажирал стопанството. Той заявява, че засаждането на откритите площи е било забавено поради обилните валежи през месец юни 2020 г. Представената справка от Хидрометеорологична лаборатория – Ямбол потвърждава наличието на многобройни валежи през месеца, включително градушка на 14.06.2020 г. Свидетелят сочи, че впоследствие са били засадени както откритите, така и оранжерийните площи, като от откритото производство са реализирани приблизително 20 тона корнишони и 38 тона домати. При повторното разглеждане на делото свидетелят К. е разпитан повторно, но съдът е приел, че показанията му не следва да бъдат обсъждани и ценени като доказателство, тъй като разпитът е проведен в нарушение на чл. 226, ал. 2 АПК. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че актът в оспорената част е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата от закона писмена форма. При новото разглеждане на спора съдът е приел, че с оглед задължителните указания, дадени от ВАС с Решение № 1939/26.02.2025 г. по адм. д. № 7668/2024 г., следва да извърши проверка относно материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Съдът е счел, че съгласно чл. 224 АПК указанията на касационната инстанция относно тълкуването и прилагането на закона са задължителни при повторното разглеждане на делото. По отношение на схемата СЗ-ДККП съдът е намерил, че административният орган е основал отказа си на разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3/2015 г., която изисква доказване на минимален реализиран добив от заявените площи. Приел е, че механизмът за доказване на произведената и реализирана продукция е изчерпателно уреден в чл. 32 от Наредбата, като при плащане в брой реализираният добив се удостоверява чрез фискални касови бележки, а не чрез фактури, освен ако плащането по тях е извършено по банков път. Съдът е счел, че изявлението на кандидата, че не желае подпомагане за един от парцелите, не представлява валидно оттегляне на заявлението по установения в Наредба № 5/2009 г. ред. Приел е, че такова изявление е направено след изтичане на нормативно определения срок и след извършването на проверка на място, поради което не е породило правно действие. Поради това е намерил, че административният орган е бил длъжен да се произнесе по заявлението за подпомагане и относно този парцел. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства опровергават извода на административния орган, че процесните площи представляват угар. Намерил е, че въпреки липсата на засадени растения към момента на извършената проверка през юни 2020 г., по делото са били установени извършени агротехнически мероприятия по подготовка на площите, закупуване на семена и последващо засяване на културите. Приел е още, че констатациите на комисията, извършила оглед след падналата градушка през септември 2020 г., както и свидетелските показания, доказват наличието на засети домати и корнишони и настъпило унищожаване на реколтата, поради което не е било налице основание площите да бъдат квалифицирани като угар и наддекларирани. След като е приел, че площите са били действително засети, съдът е счел, че следва да прецени изпълнено ли е изискването за доказване на минимален реализиран добив по чл. 30, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3/2015 г. При анализа на доказателствата относно производството на домати съдът е намерил, че следва да бъдат кредитирани единствено количествата, удостоверени с фискални касови бележки, тъй като фактурите са били с отбелязано плащане в брой и не са били придружени с доказателства за банково плащане. Позовал се е и на трайната практика на ВАС, според която при плащане в брой продажбите се доказват именно с фискални касови бележки. Съдът е съобразил и дадените от ВАС указания относно необходимостта да бъде изследвана възможността заявените количества да бъдат произведени при спазване на агротехническите мероприятия. Приел е заключението на вещото лице относно технологичния цикъл на производство на доматите и е намерил, че продукцията, удостоверена с фискалния бон от 31.08.2020 г., не може да бъде приета за произведена от процесните площи, докато останалите продажби, извършени след средата на септември 2020 г., съответстват на установените агротехнически особености на културата. Въз основа на това съдът е достигнал до извода, че са доказани 17 709 кг, произведени домати, което представлява добив от 4 891,99 кг/ха. Счел е, че този добив не достига минимално изискуемите 19 000 кг/ха, но същевременно е приел, че доказаното количество покрива минималния добив за подпомагане на допустимата минимална площ от 0,50 ха. Поради това е намерил, че отказът за подпомагане по схемата СЗ-ДККП е незаконосъобразен до размера на подпомагането за 0,50 ха, възлизащо на 1 045,19 лева. По отношение на производството на корнишони съдът е приел, че представените фискални касови бележки удостоверяват реализирани продажби на общо 27 000 кг продукция и представляват надлежни доказателства по чл. 32, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3/2015 г. Въз основа на заключението на вещото лице е счел, че тези количества могат да бъдат произведени при конкретните агротехнически условия, поради което е приел, че жалбоподателят е доказал право на подпомагане за 1 ха по схемата. Намерил е, че административният орган неправилно е отказал подпомагането и че следва да бъде изплатена сумата от 2 090,37 лв. Съдът е достигнал до крайния извод, че общият размер на незаконосъобразно отказаното подпомагане по схемата СЗ-ДККП възлиза на 3 135,56 лева. Относно схемата СЗо съдът е приел, че административният орган правилно е определил площта, за която следва да бъде изплатено подпомагане, тъй като доказаният добив позволява подпомагане само за 0,66 ха. Намерил е, че изчисленията относно допустимата площ и размера на подпомагането съответстват на разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 3/2015 г. Съдът обаче е счел, че административният орган неправилно е приложил правилата относно финансовата дисциплина. Приел е, че съгласно приложимите регламенти на Европейския съюз корекционната ставка следва да се прилага единствено върху частта от директните плащания, която надвишава равностойността на 2 000 евро. След извършване на собствено изчисление съдът е намерил, че дължимата корекция възлиза на 21,17 лева, а не на 282,80 лева, както е приел административният орган. Поради това е счел, че неправомерно е отказано изплащането на още 261,63 лева по тази схема. По отношение на наложената санкция по чл. 19 от Регламент (ЕС) № 640/2014 съдът е намерил, че след като не цялата заявена площ следва да се счита за наддекларирана, липсва основание санкцията да остане в първоначално определения размер. Приел е, че размерът ѝ следва да бъде намален от 19 568,77 лева на 16 451,21 лева. Въз основа на тези съображения съдът е счел жалбата за частично основателна. Приел е, че уведомителното писмо следва да бъде отменено в частта, с която е отказано подпомагане по схемата СЗ-ДККП в размер на 3 135,56 лева и по схемата СЗо в размер на 261,63 лева, като преписката бъде върната на административния орган с указания за изплащане на тези суми. Освен това е намерил, че уведомителното писмо следва да бъде отменено и в частта относно наложената санкция по чл. 19 от Регламент (ЕС) № 640/2014 за разликата над 16 451,21 лева. Решението, в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт, в частта, в която е отменен от съда, е издаден от компетентен орган, при липса на нарушение на предвидените от закона изисквания за неговата форма, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е нужно да бъдат възпроизвеждани изцяло в текста на настоящото решение. Не са налице сочените от касатора пороци на постановения от съда акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му като неправилен. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт. Първоинстанционният съд е разгледал спора в рамките на задължителните указания, дадени при предходното касационно разглеждане. Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Именно в този обхват съдът е извършил проверка за материална законосъобразност на уведомителното писмо в оспорените части, съобразявайки основанията за съдебен контрол по чл. 146 АПК. Правилно административният съд е приел, че приложимата материалноправна уредба е тази на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП във връзка с Наредба № 3/17.02.2015 г. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 ЗПЗП. Следователно спорът не се изчерпва с формалното наличие на проверка, а изисква съдът да установи дали фактическите констатации на органа правилно са подведени под приложимите изисквания за допустимост. По отношение на СЗ-ДККП първоинстанционният съд правилно е приел, че схемата е част от схемите за обвързано с производството подпомагане, като чл. 18, т. 11 от Наредба № 3/2015 г. предвижда схема за обвързано подпомагане за зеленчуци — домати, краставици, корнишони и патладжан. По чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата право на подпомагане имат земеделски стопани, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими площи със съответните зеленчуци, а заявените площи подлежат на подпомагане, когато са изпълнени условията за културата и през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е отрекъл констатацията на административния орган за угар. Събраните доказателства обосновано са преценени в тяхната съвкупност: при проверката на 24.06.2020 г. парцелите са били разорани, подготвени за засаждане и оформени на лехи; в дневника на стопанството са отразени агротехнически мероприятия; налице са данни за закупени семена; свидетелските показания възпроизвеждат процеса по засяване и прибиране на продукцията; комисията след градушката от 29.09.2020 г. е установила унищожена реколта от домати и корнишони. Тези факти изключват извод, че за цялата кампания площите са били незасети площи с угар. Несъгласието на касатора с доказателствените изводи на съда не обосновава неправилност, когато първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни доказателства и е изложил конкретни фактически съображения Правилно е прието от съда, че изявлението на кандидата, че не желае подпомагане за парцел 10776-18-12-1, не освобождава административния орган от произнасяне по заявеното подпомагане. По делото не е установено валидно оттегляне на заявлението в предвидената форма и срок, а изявлението е направено след уведомяване за констатирани несъответствия, което и недопустимо. Поради това административният орган е дължал произнасяне и за този парцел. Не може да бъде възприета тезата, че докладът от проверката на място е необорим и не може да бъде преценяван заедно със свидетелски показания и експертиза. Съдът не е подменил официалния документ със свидетелски показания, а е извършил цялостна доказателствена преценка. Така формираният извод съответства на практиката на ВАС, че когато първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички относими обстоятелства, посочил е кои факти приема за установени, въз основа на кои доказателства и защо кредитира едни доказателства за сметка на други, несъгласието на страната с тези изводи не обосновава неправилност на съдебния акт. Доводът на касатора, че растителните остатъци не доказват реколта не засяга решаващия извод на първоинстанционния съд. Растителните остатъци не са използвани като самостоятелно доказателство за реализиран добив, а като индиция, че процесните площи не са останали угар през цялата кампания. Добивът е преценен отделно — чрез представените документи за реализация и експертната оценка относно възможността такава продукция да бъде произведена от съответните площи. Правилна е и преценката относно доказателствата за реализация на продукцията. По чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/2015 г. кандидатите удостоверяват добиви чрез декларация и опис по образец и документи, доказващи реализацията на продукцията; когато кандидатът е търговец, документите са фактури при плащане по банков път и фискални касови бележки при плащане в брой. След като по фактурите е отбелязано плащане в брой, правилно първоинстанционният съд е зачел фискалните касови бележки, а не е сумирал едновременно количествата по фактури и касови бележки. Неоснователно е възражението, че фискалните бонове не доказват продукция именно от процесните площи. Изводът на съда за реализирана продукция не е изведен изолирано от касовите бележки, а от съвкупност от доказателства: установена подготовка на почвата, засяване, агротехнически мероприятия, свидетелски показания, експертна преценка за възможността за производство на корнишони и домати в съответните периоди и данни за увредена реколта след градушката. Именно поради частичния характер на доказания добив съдът не е признал подпомагане за цялата заявена площ, а само за площта, за която са изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 4 от Наредба № 3/2015 г. Обоснован е и изводът относно количеството реализирани домати. Съдът правилно не е зачел фискалния бон от 31.08.2020 г. за 840 кг домати, доколкото заключението на вещото лице изключва възможността от директно засяване след 25.06.2020 г. да бъде реализирана продукция от домати на открито преди средата на септември. Останалите фискални бонове доказват реализация на 17 709 кг домати. При заявена площ 3,62 ха това количество не покрива минималния добив за цялата площ, но покрива минималния добив за 0,50 ха. Съобразно чл. 30, ал. 4 от Наредба № 3/2015 г. помощта се определя за толкова заявени и допустими хектари, за колкото е изпълнено условието за реализиран добив и са представени доказателства за това. Същият подход е правилно приложен и за корнишоните. Представените фискални касови бележки доказват реализация на общо 27 000 кг корнишони. Вещото лице е приело, че такава продукция е възможно да бъде произведена от засяване след 25.06.2020 г., поради което съдът правилно е кредитирал тези доказателства. Количеството не обосновава подпомагане за цялата заявена площ от 5,75 ха, но покрива минималния добив за 1 ха. Следователно правилно е прието, че по СЗ-ДККП е налице основание за подпомагане за 0,50 ха домати и 1 ха корнишони. При ставка 2090,37 лв./ха за кампания 2020 г. правилно първоинстанционният съд е определил незаконосъобразно отказаното подпомагане по СЗ-ДККП в размер на 3135,56 лв. — 1045,19 лв. за домати и 2090,37 лв. за корнишони. В тази част Уведомителното писмо законосъобразно е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. По отношение на СЗо правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е определил допустима за подпомагане площ 0,66 ха при доказан реализиран добив 165 657 кг краставици — оранжерийно производство. В тази част изчислението на площта е съобразено с доказаната реализация на продукцията и с приложимия механизъм за определяне на подпомагането спрямо доказания среден добив. Незаконосъобразността в тази част е свързана не с определянето на подпомаганата площ, а с размера на приложеното намаление за финансова дисциплина. При определена субсидия 11 210,71 лв. административният орган е приспаднал 282,80 лв., като е приложил ставката върху неправилна основа. Първоинстанционният съд правилно е приел, че корекцията следва да се приложи само върху сумата над прага от 2000 евро, съответстващ на 3911,66 лв., т.е. върху разликата 7299,05 лв. При ставка 2,906192 % дължимата корекция е 21,17 лв., поради което подлежащата на оторизация сума е 11 189,54 лв. Разликата между неправилно определената от органа оторизация и дължимата сума е 261,63 лв., поради което правилно Уведомителното писмо е отменено и в тази част. Правилни са и изводите относно санкцията по реда на чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014. Санкцията е последица от приетото от органа наддеклариране и от отказаното подпомагане. След като първоинстанционният съд е установил, че част от площите по СЗ-ДККП са допустими за подпомагане и по тях е доказана реализация на продукция в минимално необходимия размер, санкционната основа следва да бъде съответно намалена. Това съответства и на общия принцип, че административните санкции по подпомагането се налагат при установено неспазване и следва да са съобразени с действително установения обем на недопустимостта. Касационният довод, че недопустимите площи правилно са квалифицирани като наддекларирани, е основателен само за онази част от заявените площи, за която не са доказани изискуемите предпоставки за подпомагане. Той не опровергава извода на първата инстанция, че за 0,50 ха домати и 1 ха корнишони условията на чл. 30, ал. 4 от Наредба № 3/2015 г. са изпълнени. Следователно санкцията правилно е оставена само до размера, съответстващ на действително недоказаната част. Неоснователно е и общото възражение, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства. Касаторът не сочи конкретно доказателство, което да е останало необсъдено и което, ако бъде взето предвид, би довело до различен правен резултат. Такa формулирано оплакване за необсъждане на доказателствата, без конкретизация кое доказателство е игнорирано и как то би променило изхода на спора, не обосновава неправилност на съдебното решение. Първоинстанционният съд е приложил правилно чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, чл. 30, чл. 31 и чл. 32 от Наредба № 3/2015 г., като е достигнал до обоснован извод за частична незаконосъобразност на уведомителното писмо само в частите, в които е отказано подпомагане по СЗ-ДККП за 3135,56 лв., по СЗо за 261,63 лв. и е наложена санкция над размера, съответстващ на действително недопустимата част. Поради това касационните оплаквания не обосновават наличие на отменително основание. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като настоящият състав възприема напълно мотивите на първоинстанционния съд относно частичната основателност на жалбата и законосъобразното връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изложеното постановеното решение е правилно и при липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство не следва да бъде уважено, поради липсата на доказателства за реалното им извършване. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,