Решение № 335 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7558/2013 г.

Решение № 335 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7558/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Христо Семов Семерджиев против решение по адм. д. № 1392/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Иска отмяна с доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради незадълбочено обсъждане на доказателствата. Твърди материална незаконосъобразност и неспазване на чл. 168, ал. 2 от ДОПК . Налице е материална некомпетентност на органа, издател на АУЗД по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, тъй като е следвало да се спази стария процесуален ред до 1.01.2011 г., съгласно § 1, т. 9 и § 4в от ПЗР на ЗМДТ. Административното производство е започнало през 2010 г., поради което директорът на Дирекция МДТ не е компетентен административен орган. Административният орган е бил длъжен да извърши ревизия за определяне на задълженията, но такава не е извършвана. Доклад № ОП10-13840 от 23.10.2012 г. е съставен от Веселин Кондов, неиясно въз основа на каква длъжностна характеристика.. Докладът не доказва извършване на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка., защото не е официален документ. По делото няма представени двустранно подписани протоколи относно реално извършени дейности, предвид договор от 15.10.2007 г. между общината и "Чистота" ЕООД. Заключението на вещото лице не може да санира тези пропуски. Като резултат съдебното решение е необосновано. Директорът на Дирекция МДТ при община Пловдив оспорва касационната жалба. Жалбоподателят е доказал, че е собственик на имот- застроена земя в гр. Пловдив, като с декларацията от 14.10.2010 г. е корегирана декларация по партидата на имота, предвид декларациите от 2006 и 2010 г. за преустройство на нежилищен имот в жилищен, поради което партидата е закрита през м. декември 2010 г., Христо Семерджиев е вписан като собственик върху 1/2 ид. ч. върху три жилища на основание декларация от 10.03.2011 До датата на издаване на АУЗД на 12.07.2011 г. няма плащане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение и иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е започнало по жалбата на Христо Семов Семерджиев срещу Решение № 3 от 10.02.2012 г. на директора на ДМДТ при община Пловдив в частта, в която е потвърден АУЗД № 438/12.07.2011 г. на главен инспектор в отдел "Ревизии" на Дирекция "Местни данъци и такси" община Пловдив за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци и лихви за просрочие за периода от 1.01.2006 г. до 1.01.2010 г. За периода от 1.01.2001 г. до 31.12.2005 г. АУЗД е отменен поради изтекла погасителна давност. За да отхвърли жалбата съдът е приел: 1. налице е компетентност на издателя на административния акт по чл. 4, ал. 5 и чл. 9б от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 от ДОПК въз основа на нарочна заповед на кмета на общината, 2. не е платено задължение от данъчнозадължено лице собственик на недвижим имот, 3. дължимият данък върху недвижим имот е формиран като размер на базата на декларираните през годините обстоятелства от собственика по реда на чл. 14 от ЗМДТ и върху данъчната оценка, 4. никой от имотите не е посочен като основен жилищен, 5. гласните доказателства за фактическо ползване на имот като жилищен от 2007 г. са приети за неотносими към предмета на спора, 6. установено е дължимост на ТБО предвид доказано за периода организирано сметосъбиране, извозване и почистване. Решението е правилно. Постановено е при обсъждане на допустими и относими за спора доказателства и защитни тези на страните. Административинят акт е издаден от компетентен административен орган, защото изхожда от длъжностно лице при делегирана компетентност по реда на чл. 4, ал. 4, вр. ал. 3 ЗМДТ със заповед № 090А-875/30.04.2009 г. на кмета на общината. Правилен е изводът на съда за компетентност към момента на издаване на акта и спазване на административнопроизводствените правила, предвид чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на издадените актове се извършва по същия ред. В глава ХIV ДОПК са регламентирани два способа за установяване на местни данъци и такси: 1. предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и 2.установяване с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Няма законово задължение за спазване на някаква поредност при избора за вида на производството. С разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК е предвидено, че АУЗД може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, каквито функции според чл. 4, ал. 5, пр. 2 ЗМДТ носи ръководителят на звеното за местни приходи в общината. Общинският кмет осъществява функциите на решаващ орган, само когато задължението е установено с ревизионен акт, съгласно чл. 4, ал. 5, пр. 1 ЗМДТ, вр. чл. 152, ал. 2 ДОПК. Следователно контролно- административно решение е поставено от материално-компетентен. Подаването на декларацията не означава започване на административно производство по инициатива на гражданин в смисъла на чл. 24, ал. 1 от АПК, предвид специалните разпоредби по чл. 107 от ДОПК. Размерът на данъка върху недвижими имоти е съобразен с данните, които са декларирани от жалбоподателя, което е установено и от изслушаната съдебна експертиза. Обоснован е правният извод на административния съд за дължимост на таксата за битови отпадъци, предвид реално извършени услуги, за които се дължи таксата и неизпълнение на това задължение от задълженото лице. Решението е обосновано със заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и решенията на общинския съвет за приемане и одобряване на план-сметки за съответните години, приложените договори и анекси за възлагане на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата и др. на община Пловдив, за проектиране и строителство на депо за твърди битови отпадъци, решения за разрешаване на извършването на такава дейност и продължаване на срок на действие, комплексни разрешителни за експлоатация на депо за отпадъци, доклада на старши инспектор "ООС" - район Централен. Докладът на ст. инспектор "ООС" при район "Централен" е изготвен за целите на защитата на административния орган по адм. д. № 1393/2012 г. и не представлява писмено доказателство. Поради това оплакванията по отношение на този доклад с касационната жалба относно недопустимостта му като доказателство са неотносими за спора. Твърдението на жалбоподателя относно липсата на доказателства за извършени услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота е направено за първи път с молба от 8.10.2012 г., като в касационната жалба се развива в насока за липса на двустранни приемо-предавателни протоколи с дружеството, което осъществява извозването на отпадъците. Същото е неоснователно. Предметът на делото няма за цел да извърши проверка на конкретно отчитане на извършените дейности. Имотът попада в район с организирано сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на честотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци в депа за битови отпадъци. Правилно Административен съд - Пловдив е приложил материалния закон към установени правнорелевантните факти по делото, като е приел, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци са реално извършвани и определените за тях такси са дължими. Този извод е направен при анализ на доказателствата в тяхната съвкупност. Не е налице хипотезата на чл. 71 от ЗМДТ и таксата се дължи в размер, който е проверен с допустимо доказателствено средство пред съда. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение