Определение № 9565 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Р. Б. Т., находящ се в Затвора – [населено място], против определение № 2015/11.08.2026г., постановено по адм. дело № 997/2026 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставено без уважение искането на Т. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и за предоставянето на правна помощ. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател сочи, че няма никакви доходи, а относно лекия автомобил Фолксваген Пасат, придобит от него през 1999г., станал причина за първоинстанционния съд да приеме, че има възможност да реализира доходи и не са налице основанията за освобождаване от държавна такса твърди, че през 2000г. бил незаконно отнет. Иска се отмяна на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. По искова молба на Р. Б. Т., в Административен съд – София област е образувано адм. дело №997/2026г. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ по делото. За да постанови този резултат е приел, след събиране по служебен път на доказателства за финансовото, имуществено и семейно състояние на Т., че не са налице основанията за прилагане на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса. От справка, получена от ОДМВР – София било установено, че Т. притежава лек автомобил Фолксваген Пасат, придобит през 1999г. С такива мотиви, предвид наличието на собствен лек автомобил е отказал и предоставяне на правна помощ, поискана от Т.. Определението на Административен съд-София област е валидно и допустимо, но частично неправилно. Решаващите изводи на административния съд за отказ за освобождаване на Т. от заплащане на държавна такса по делото почиват на обстоятелството, че той притежава лек автомобил Фолксваген Пасат, придобит през 1999г. Друго имущество и доходи не са установени, видно от приложените по делото справки. Фактът, че Р. Т. е в затвора, безспорно ниската стойност на лекия автомобил, за който няма и данни за дата на производство, за бъде правилно оценен, без значение дори дали е вярно твърдението, че същият автомобил през 2000г. бил незаконно отнет, водят на извод, че Т. е без доходи, без имущество, от което евентуално може да получи такива. Тази констатация е достатъчна да се уважи молбата му за освобождаване от държавна такса за разглеждане на делото, образувано по неговата искова молба, противно на приетото от първоинстанционния съд. Обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на Т. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Р. Б. Т. да бъде освободен от внасянето на държавна такса в съдебното производство по адм. дело № 997/2026 г. по описа на Административния съд – София област. По отношение на отказа за предоставянето на правна помощ, оспореният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила, по следните съображения: Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т.3 ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Тази конкретна преценка се извършва с оглед характера и сложността на производството, необходимостта от извършване на процесуални действия и гарантиране на ефективното упражняване на правото на защита. В случая предмет на производството е искова претенция, разглеждаща се по реда на ЗОДОВ. Законът не предвижда задължително процесуално представителство от адвокат, нито извършване на сложни процесуални действия, които да обосновават необходимост от предоставяне на правна помощ. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21, т. 1 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Възможността да се направи искане за предоставяне на безплатна правна помощ от вида консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело е разписана в чл. 21, т. 1 ЗПП. Този вид правна помощ има извънпроцесуален характер и касае действия преди да е налице образувано съдебно производство. Тя може да се квалифицира като „досъдебна“ такава и решението за предоставянето й се взема не от съда, а от Председателя на Националното бюро за правна помощ, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗПП. Отказът да бъде предоставена може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК. Ако лишеният от свобода е искал адвокат да му помогне с подготовката на документи за завеждане на делото по ЗОДОВ, той е разполагал с процесуалната възможност да отправи молба до Председателя на Националното бюро за правна помощ, което обаче не е сторено. Касационна инстанция счита, че постановеното определение в частта, с която е отказано предоставянето на правна помощ на Т. е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила в тази му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. с чл. 235, ал. 1 АПК, вр. с чл.236 АПК и чл. 144 АПК, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, Върховният административен съд: