Решение № 101 от 04.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 109/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. С. В. срещу определение № 3* от 08.12.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VI гр.състав по гр.д. № 3* от 2008 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Ц. С. В. срещу определение № 346 от 05.08.2008 г. на К. районен съд по гр.д. № 148 от 2008 г., с което е отделено производството по предявен от жалбоподателката насрещен иск с правно основание чл.72 от Закона за собствеността. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Ответниците Б. П. И. и М. П. К. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд за оставяне без разглеждане на частна жалба, който по същество прегражда по-нататъшното развитие на делото и съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд за отказ да приеме за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск по чл.108 от ЗС предявения от ответницата по делото насрещен иск по чл.72 от ЗС не прегражда развитието на делото по този иск /не препятства възможността този иск да бъде разгледан в отделно производство/, поради което не подлежи на обжалване. Това определение по същество е неправилно по следните съображения: Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК на обжалване подлежат два вида определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които в изрична разпоредба на закона е предвидено обжалване. В случая, определението за отказ да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск предявения насрещен иск по чл.72 от ЗС по своя характер е определение, което прегражда развитието на делото по насрещния иск в рамките на това производство. Въпреки възможността да предяви този насрещен иск в друго производство, ответникът има интерес неговият насрещен иск по чл.72 от ЗС да бъде разгледан именно в производството по предявения срещу него иск с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като само в този случай той би могъл ефективно да се защити срещу ревандикационния иск чрез предявяване на възражение за право на задържане върху процесния имот до заплащане на направените в него подобрения по чл.72 от ЗС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение