Решение № 3588 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2010 г.

Решение № 3588 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Моцарела" ООД - гр. Добрич, чрез представляващия управител Г. Филипов, против решение № 916 от 29.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2693 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 900091 от 14.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТДД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 516 от 15.09.2009 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, за определен на дружеството ДДС за д. п. м. 06.2008 г. в размер на 1108,33 лв., за м. 07.2008 г. - в размер на 1250 лв., за д. п. м. 08.2008 г. - в размер на 1374,88 лв., за м. 09.2008 г. - в размер на 3950 лв., и за м. 12.2008 г. - в размер на 1906,05 лв., и съответните лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлил жалбата на "Моцарела" ООД - гр. Добрич, против ревизионен акт № 900091 от 14.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТДД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 516 от 15.09.2009 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, за определен на дружеството ДДС за д. п. м. 06.2008 г. в размер на 1108,33 лв., за м. 07.2008 г. - в размер на 1250 лв., за д. п. м. 08.2008 г. - в размер на 1374,88 лв., за м. 09.2008 г. - в размер на 3950 лв., и за м. 12.2008 г. - в размер на 1906,05 лв., и съответните лихви. В останалата част - по отношение на сумата 1740,10 лв. и съответните лихви за д. п. м. 04.2008 г., е отменил акта и в тази част решението като необжалвано е влязло в законна сила. За да постанови този акт, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е законосъобразен. Съдът е изложил мотиви в подкрепа на констатациите в РА за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, а именно поради наличие на данни за укрити приходи или доходи предвид установеното при ревизията за открити два броя тетрадки, отнасящи се за дейността на обект "Летен театър", стопанисван от жалбоподателя, които тетрадки съдържат вписвания с имена, обороти и салда, водени за периода от 1.04.2008 до 12.01.2009 г. Установено е, че тези тетрадки се отнасят до дейността на търговски обект на "Моцарела" ООД, същите са водени като книга за приходите и разходите на ресторант "Летен театър" и отчитат взаимоотношенията с "Моцарела" ООД. Прието е, че записите в тези тетрадки представляват недеклариран приход на дружеството и че тези суми са по осъществени облагаеми доставки, за които лицето е следвало да начисли ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Съдът е приел, че данъчното събитие съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС е настъпило на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, и законосъобразно органът по приходите е начислил ДДС за съответните месеци, когато са били внесени тези суми - м. 06, 07, 08 и 12.2008 г.. По отношение на сумата от 13 000 лв., внесена на 15.09.2008 г. от лицето Д. Михов, работещ като барман по трудов договор в обект "Летен театър", съдът, предвид обясненията на лицето, е приел, че законосъобразно и за тази сума, представляваща недеклариран приход, е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Съдът е приел за законосъобразен обжалвания РА и в частта, с която е начислен ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 1889,37 лв. по фактури от м. 10, 11 и 12.2007 г. на обща стойност 9767,35 лв., отразени по дебита на сметка 3041 "Стоки" и на салдо към 31.12.2008 г., за които е установено при ревизията, че предмет на същите са строителни материали, за които дружеството е ползвало данъчен кредит, но не е било установено, че стоките са налични, поради което на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен ДДС за липсващите стоки. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събираните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на които е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Възраженията, които се повдигат с касационната жалба, са същите, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е разгледал и е изложил подробни мотиви за това, които не следва да се преповтарят. Правилни са изводите на съда, че в случая са били налице основанията за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, предвид установените факти и обстоятелства, даващи основание да се приеме, че са налице укрити приходи за извършени от касатора облагаеми доставки - предвид записите в намерените и иззети тетрадки, които говорят за наличие на водено двойно счетоводство. Ревизията е извършена на основание чл. 122 и сл. ДОПК като ревизия при особени случаи и е спазена предвидената от закона процедура за преминаване и извършване на ревизии по реда на чл. 122 ДОПК - връчване на уведомление и предоставяне на възможност за сочене на доказателства. Спазени са и критериите за определяне на данъчната основа съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК, която е съобразена и с приложимия материален закон - ЗДДС. Неоснователно е възражението в касационната жалба, според което иззетите тетрадки нямат никакво отношение към реализираните приходи. Освен от обясненията на счетоводителя на фирмата и на Д. Михов, както и от самите записвания в тетрадките, в които в последователност по дати са вписани имена, дневни обороти и салда, и от съпоставката им с останалите счетоводни записвания по счетоводни сметки, първични счетоводни документи, стоковия и паричен поток, правилно е прието от органа по приходите и от съда, че по сметка 501 са извършени счетоводни записвания, без да са съставени приходни касови ордери, като основанията за записванията са получени пари в брой, т. е. налице са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог. В тези случаи безспорно данъчната основа се различава от действителната такава, но от значение е това различие да бъде минимално и данъчната основа да се приближава максимално до обективната истина. Освен това следва да се посочи, че касаторът не е опровергал фактическите констатации в РА, а съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Предвид това решението е правилно в тази обжалвана част и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и възражението срещу РА в частта, с която е начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС за м. 12.2008 г.. При ревизията е установено, че през м. октомври, ноември и декември 2007 г. дружеството е закупувало съгласно представен хронологичен опис - регистър и копия от фактури, строителни материали, за които е ползван данъчен кредит, но е установено, че към 31.12.2008 г. тези материали са липсващи. Касаторът не е доказал по безспорен начин, че тези материали са вложени в негов обект, нито пък тяхната наличност, поради което правилно за тях е начислен следващият се ДДС. Като е потвърдил акта в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,