Определение № 349 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 424/2014 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Б. К.-АК С., с която е поискано изменение на Решение № 188 от 24.10.2014 г., постановено по гр.дело № 424 по описа за 2014 г. на ВКС, в частта за разноските, като допълнително се присъдят тези, сторени и поискани от молителя/ като ответник по иска/ за първата и въззивната инстанции. Ответникът по молбата З. А. Д. от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. В. Р. и адв. Т. Д.-АК С., счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира молбата за частично основателна, поради следното: С Решение № 188 от 24.10.2014 г., постановено по гр.дело № 424 по описа за 2014 г. на ВКС е отменено въззивното решение на Окръжен съд-Смолян по в.гр.д. № 392/2013г., с което е потвърдено изцяло решение №109 от 08.07.2013г. по гр.д. №30/2013г. на РС-Чепеларе, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от З. А. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С касационното решение З. А. Д. е осъден да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на 1647.50 лв. само за производството пред ВКС. В касационната жалба адв. Б. К., като процесуален представител на касатора [фирма], [населено място], е поискал ответникът по касационната жалба да заплати направените разноски за всички съдебни инстанции, във връзка с което е исканото сега допълване на решението. С оглед изхода на спора, налице са предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК и ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на [фирма], [населено място] направените разноски в първата и въззивната инстанция, които са своевременно поискани, отразени в представен списък по чл.80 ГПК и удостоверени с необходимите доказателства, както следва: В първата инстанция - сума в размер на 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно своевременно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението е платено в брой. Искането за присъждане на разноски в първата инстанция е своевременно направено с отговора на исковата молба. Във въззивната инстанция-сума в размер на 117.50 лв. за държавна такса за въззивна жалба, съгласно своевременно представен списък на разноските и платежно нареждане за внесената ДТ. Претенцията на молителя за присъждане на сума в размер на 1500 лв. за платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция не следва да бъде уважавана, тъй като не е представено доказателство, че сумата е действително платена. В приложения договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че възнаграждението е внесено по банкова сметка на адвоката, но не е представено платежно нареждане или друг документ, от който да се установява, че сумата е действително внесена. Според приетото в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС в договора за адвокатска услуга следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случаите, при които е договорено заплащане на разноски по банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Такива по делото не са представени. Искането за присъждане на разноски във въззивната инстанция е своевременно направено с въззивната жалба. Относно претендираните от молителя разноски за обезпечително производство в размер на 170 лв., по делото няма данни те да са своевременно поискани и за заплащането им да са представени удостоверяващи го документи, поради което искането се явява неоснователно. Следователно, решението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като освен вече присъдените разноски за касационната инстанция в размер на 1647.50 лв., на страната-касационен жалбоподател, ответник по иска и молител в настоящото производство, се присъди и сумата от 1117.50 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева и петдесет стотинки) - направени и своевременно поискани деловодни разноски в първоинстанционното и въззивното производство. По гореизложените съображения и на основание чл.248 ГПК Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение