Определение № 72 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Д. Г. Д. иска съдът да измени в частта за разноските своето определение № 274/ 31.08.2017 г. по настоящото дело. С определението, постановено по реда на чл. 307 ГПК, е оставена без разглеждане нейната молба за отмяна на влязло в сила решение, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят е осъден да заплати на етажните собственици в сградата на блок 65, вх. Б в[жк], [населено място] сумата на 500 лв. – разноски в производството пред ВКС. Разноските са изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение. Искането за изменение е обосновано с твърдения, че молителят не притежава достатъчно средства да ги плати (репарира). От ответниците, ответници и по молбата, не постъпва писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и в упражнение на възможност, произтичаща от закона, която в случая е упражнима само по реда на чл. 248 ГПК. Молбата е неоснователна по следните съображения: Липсата на достатъчно средства е законово основание страната-физическо лице, да бъде освободена от съда от внасяне на държавни такси и от разноските по събиране на доказателства (чл. 83, ал. 2 ГПК). Липсата на достатъчно средства не е основание за освобождаване от разноските, които страната дължи да репарира на насрещната в зависимост от изхода на производството пред съответната инстанция. Фактическите състави на чл. 78, ал. 1 – 4, а и на ал. 10 ГПК, уреждат тази отговорност като гражданска. За нея чл. 83, ал. 2 ГПК не се прилага. Липсата на достатъчно средства не е и основание съдът да намали заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение (от ответниците по молбата за отмяна). Основанието за това е липсата на еквивалентност (на причинно-следствена връзка) между направения разход и действителната фактическа и правна сложност на делото (чл. 78, ал. 5 ГПК). В молбата няма искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, а в производството по чл. 248 ГПК също се прилага основният принцип на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК). При тези мотиви, съдът