Определение № 12500 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Евробет“ ООД ЕИК 121179290 (в несъстоятелност) срещу протоколно определение от 05.06.2024 г. по адм. дело № 931/2024 г. по описа на ВАС, с което производството по делото е спряно до приключване с окончателен акт на тълкувателно дело № 1 от 2023 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховен административен съд (ВАС).

В частната жалба има оплаквания, че посоченото тълкувателно дело е неотносимо към изхода на спора, поради което не е налице основание за спиране на съдебното производство.

Ответникът - прокурор при Софийска градска прокуратура, изразява становище за недопустимост на частната жалба, а при условия на евентуалност – за неоснователност на частната жалба.

Ответникът – изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, не представя становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Неоснователни са възраженията на прокурора при Софийска градска прокуратура, че частната жалба е подадена от лице без процесуална легитимация и след изтичане на срока. Обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание на 05.06.2024 г., на което е присъствал процесуален представител на „Евробет“ ООД (в несъстоятелност). Частната жалба е подадена по пощата на 06.06.2024 г. с отбелязан подател - Т. Д. И. – постоянен синдик на „Евробет“ ООД (в несъстоятелност). Входирана е на 07.06.2024 г. под № 9004 по описа на ВАС. С разпореждане от 08.07.2024 г. на ръководителя на Втора колегия на ВАС частната жалба е оставена без движение с указание за уточняване на подателя й в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Разпореждането е връчено по електронен път на 15.07.2024 г. С писмена молба, входирана във ВАС на 17.07.2024 г., констатираната нередовност е отстранена. Уточнено е, че подател на частната жалба е „Евробет“ ООД (в несъстоятелност), представлявано от Т. Д. И. – постоянен синдик, чрез адв. В. Стойчев. За последния е представено пълномощно на л. 99 от адм. дело № 4638/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Съгласно чл. 158, ал. 3 АПК във вр. с чл. 228 и 236 АПК поправената частна жалба се смята за редовна от деня на нейното подаване. Следователно 7-дневният срок по чл. 230 АПК е спазен.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С обжалваното определение на основание чл. 229, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е спряно производството по адм. дело № 931/2024 г. по описа на ВАС. Посоченото дело е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу Решение № 7034 от 17.11.2023 г. по адм. дело № 4638/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен протестът му за обявяване на нищожност на Решение № 000030-4392/14.05.2015 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). С посоченото решение ДКХ е дала разрешение за извършване на промени в лиценз на „Евробет“ ООД ЕИК 121179290 за организиране на моментна лотарийна игра „Лотария България“ и са утвърдени правилата за организиране на играта. Решението на ДКХ е издадено на основание чл. 25, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 3, 9 и 11 от Закона за хазарта (ЗХ). Посочените разпоредби регламентират правомощията на ДКХ във връзка с извършване на промени в издадени лицензи.

За да спре производството, съдът е изложил мотиви, че с оглед предмета на тълкувателно делото и обстоятелството, че част от мотиви на съдебните решения, които ще бъдат предмет на анализ относно приетите в тях съображения и начина на тълкуване на относимите правни норми, то мотивите, които биха били съобразени от общото събрание на Върховния административен съд относно правоотношенията, които се регулират в Закона за хазарта, ще имат значение за правното тълкуване на закона, който е приложим и по настоящото дело.

Определението е неправилно.

Въпросите по посоченото по-горе тълкувателно дело са следните:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) разполага ли с материална компетентност председателят на Държавната комисия по хазарта да издава актове за установяване на публични държавни вземания в хипотезите на неплащане в установения срок на таксата по чл. 30, ал. 3, предл. 1 от Закона за хазарта и променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта?

2. Нищожен ли е акт за установяване на публично държавно вземане на председателя на Държавната комисия по хазарта, издаден на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.), ако се установи, че е постановен в противоречие с решение на Държавната комисия по хазарта по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 11 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.)?“

И двата въпроса по тълкувателното дело нямат отношение към решаване на спора по адм. дело № 931/2024 г. по описа на ВАС. Съображенията за това са следните:

1. Относно първия въпрос.

В протеста срещу административния акт са изложени аргументи за нищожност, обосновани с противоречие на Решение № 000030-4392/14.05.2015 г. на ДКХ на императивните разпоредби на ЗХ относно ставката и основата за изчисление на държавните такси и по-конкретно на чл. 30, ал. 3 ЗХ. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗХ действително е посочена в първия въпрос, поставен за тълкуване. Този въпрос обаче не засяга начина за изчисляване на размера на държавните такси, а дали председателят на ДКХ има правомощие за установяване на конкретния размер на публичните държавни вземания с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ).

2. Относно втория въпрос.

Във втория въпрос по тълкувателното дело са цитирани същите разпоредби като тези, послужили като правно основание за издаване на Решение № 000030-4392/14.05.2015 г. на ДКХ - чл. 22, ал. 1, т. 4, 6 и 11 ЗХ. Но цитирането на тези разпоредби е с цел идентификация на предмета на решението на ДКХ, а не с цел тълкуване на правомощията на ДКХ, регламентирани в същите разпоредби. Поставеният за тълкуване въпрос е фокусиран върху тежестта на порока на АУПДВ при противоречие с решение на ДКХ по чл. 22, ал. 1, т. 4, 6 и 11 ЗХ, а не върху валидността на решението на ДКХ.

В обобщение съдът приема, че двата въпроса по тълкувателното дело касаят валидността на АУПДВ, а не валидността на решение на ДКХ по чл. 22, ал. 1, т. 4, 6 и 11 ЗХ.

По горните съображения не е налице соченото от тричленния състав на ВАС основание за спиране на съдебното производство. Обжалваното определение подлежи на отмяна и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия