Определение № 306 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молби вх.№7640/26.07.2012г. и вх.№16328/09.08.12г. на Й. Т. Й. и Н. Ц. Ц. за допълване на решението по настоящото дело, като им бъдат присъдени разноските за всички инстанции. Ответникът в производството С. М. М. оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Освен това в молбата не е уточнен размерът на търсените разноски, доколкото касационно обжалване е допуснато само за част от спорния предмет. Прави се възражение и за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбите са подадени в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК, който тече от датата на постановяване на решението на ВКС – 17.07.2012г. Молителят Н. Ц. Ц. не е бил страна в основното касационно производство, тъй като не е обжалвал въззивното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от него иск по чл.109 ЗС и по отношение на него не е било допуснато касационно обжалване. Затова той не е надлежна страна и в производството по чл.248 ГПК и неговата молба следва да бъде оставена без разглеждане. Молителят Й. Т. Й.е надлежна страна в производството по чл.248 ГПК, тъй като той е бил страна и в основното касационно производство, доколкото то е образувано по негова жалба срещу въззивното решение. Неговата молба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на тази молба. В т.8 на ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на списък по чл.80 ГПК, в хипотеза, при която съдът изобщо не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, не е основание да се откаже да се допълни решението в частта за разноските. Това разрешение следва да се приложи и в настоящия случай. Освен това – в случая има списък по чл.80 ГПК, който се съдържа в писмената защита, представена в съдебното заседание пред ВКС. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Й. Й.срещу решението по гр.д.№191/10г. на Хасковския окръжен съд. С това решение съдът се е произнесъл по искове на Й. Й. с правно основание чл.109 ЗС и с предмет: премахване на лятна кухня - сграда с идентификатор 77195.740.50.3; премахване на две асми в дворно място с идентификатор 77195.740.50; както и по установителен иск за собственост на дворно място с идентификатор 77195.740.51. С определение по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта по иска с правно основание чл.109 ЗС за премахване на лятна кухня - сграда с идентификатор 77195.740.50.3. С последвалото решение на ВКС, след частична отмяна на въззивното решение, искът по чл.109 ЗС по отношение на лятната кухня е уважен. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски на Й. Й., направено още в изложението към касационната жалба, както и за търсените от него разноски за въззивната и първата инстанция, ето защо те следва да бъдат присъдени в настоящото производство. Във връзка с основния иск по чл.109 ЗС молителят е направил следните разноски: за производството пред районния съд – 45 лв. държавна такса и 100лв. за вещо лице; за въззивното производство – 45 лв. ДТ и 80лв. за вещо лице; за касационното производство – 30 лв. първоначална държавна такса и 45лв. държавна такса при допуснато касационно обжалване, както и 2500лв. изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2012г. Общата сума на направените разноски е 2845лв. Възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като се прави едва в производството по чл.248 ГПК. Съгласно установената практика на ВКС, това възражение следва да бъде заявено най-късно в последното съдебно заседание – в този смисъл определение №337 от 03.10.11г. по гр.д.№1101/10г. на ВКС, ІІ ГО, определение №265/04.07.13г. по ч.гр.д.№3923/13г. на ВКС, ІІ ГО и др. В настоящия случай ответниците не са направили възражение за прекомерност до приключване на съдебното заседание пред ВКС, затова те не могат да искат в производството по чл.248 ГПК за първи път намаляване на адвокатското възнаграждение на молителя. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,