Определение № 1763 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от „Сити Инвест Пропърти“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Илиев и чрез проц. представител адв. А. Рашев и е против определение № 11091 от 14 декември 2023 г., постановено по адм. д. № 11876/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона - чл. 217, ал.1, т.11 ЗУТ предварително изпълнение на заповед № САГ23- РА-18-57/23 октомври 2023 г. на главния архитект на Столична община до приключване производството по оспорване на административния акт с влязъл в сила съдебен акт, с която е разпоредено на „Сити Инвест Пропърти“ ЕООД, представлявано от Г. Илиев да премахне незаконосъобразно поставените преместваеми обекти: „Преместваеми обекти - навес с дървена конструкция, детски кът с пързалка, подиум и павилион-тоалетна“, без разрешение за поставяне и без договор за наем със СО, разположени частично върху имот с КИ 68134.406.120 (улица-тупик), частично в имот с КИ 68134.406.125 - УПИ IV - за парк и метростанция, публична общинска собственост - Парк „Ген. Владимир Заимов“, кв. 582, м „Г-13 юг", по плана гр. София, район „Оборище", гр. София. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови този резултат, съдът приема искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт за неоснователно, тъй като от жалбоподателя не са установени противопоставими на презумираните от законодателя цели по чл. 60, ал. 1 АПК. Обосновава извод за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Излага съображения, че в случая жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди, които могат да настъпят вследствие на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, годни да доведат до спирането му. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 и 9 ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба оспорената заповед с предмет премахване на преместваем обект подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът може да постанови спиране изпълнението на тази категория актове. Основанията за спиране са тези по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда", както правилно приема съдът. Настъпването на вредата следва да е в достатъчна степен вероятна и тя трябва да е определена по вид и размер. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на условията за това. В случая не се излагат съображения и не се сочат каквито и да било доказателства, въз основа на които да се изведе извод от настъпване на значителни или трудно поправими вреди в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Такива не се представят и с частната жалба. Твърденията в жалбата за стойности в порядъка между 15 000 и 30 000 лева са ориентировъчни и не са подкрепени с каквито и да било доказателства. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че дори и да настъпят някакви вреди, то те не са трудно поправими и могат да бъдат овъзмездени по реда на ЗОДОВ, ако оспорената заповед бъде отменена. Така претендираните имуществени вреди не могат да се противопоставят на презумирания от чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ обществен интерес. Доводите в частната жалба, касаещи собствеността на имота, върху който са разположени разпоредените за премахване навес с дървена конструкция, детски кът с пързалка, подиум и павилион – тоалетна са относими към съществото на спора, но не и към преценката за наличие на основанията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав