Определение № 50014 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 324/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. К. - процесуален пълномощник на Д. В. Д. и Б. М. Д., срещу определение № 100489 от 11.10.2021 г. по в. гр. д. № 505/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Със същото е оставена без разглеждане молба с вх. № 103937 от 16.08.2021 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. К. с искане съдът сам да допълни, поради липса на произнасяне, на постановеното по-рано на основание чл. 248 ГПК определение № 100431 от 29.06.2021 г., чрез прибавяне на ДДС върху дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като съобразно евентуално предявеното искане е постановено, след влизане в сила на определението, молбата с вх. № 103937 от 16.08.2021 г. да се администрира като частна жалба срещу определение № 100431/29.06.2021 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се моли за отмяната му. Против жалбата е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да остави без разглеждане молбата с вх. № 103937 от 16.08.2021 г. съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че след произнасяне от съда с определение по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с предходна подадена молба на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, последваща молба на това основание от същата страна е допустима и може да бъде разгледана, само ако и спрямо нея е спазен предвиденият в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок, изчислен считано от датата на съобщаване на решението, а не от датата на съобщаване на определението по чл. 248, ал. 3 ГПК. След изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, изчислен от датата на съобщаване на решението, молба за изменение и/или допълване на решението в частта относно разноските е недопустима. В случая с определение № 100431 от 29.06.2021 г. съдът е разгледал и е оставил без уважение молбата на адв. К. за изменение на решението в частта за разноските. Решението по делото е съобщено на адв. К. на 29.03.2021 г., следователно подадената на 16.08.2021 г. повторна молба за преразглеждане на въпроса относно разноските е недопустима поради просрочие, а и поради липсата на предвидена от закона възможност за допълване или изменение на определението по чл. 248, ал. 3 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Според разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, от което следва, че то е неоттегляемо. Защитата срещу неправилното определение по чл. 248 ГПК за изменение/допълване на решението/определението в частта за разноските може да се постигне по реда на инстанционния контрол чрез неговото обжалване, но не и чрез изменението/допълването му от същия съд в ново производство по чл. 248 ГПК. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане молбата с вх. № 103937 от 16.08.2021 г. съобразно съдържащото се в нея главно искане, и в резултат на това, в съответствие с евентуално предявеното искане, е постановил същата да се администрира като частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение