Определение № 220 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11480/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Д. М., лично и в качеството й на адвокат от САК, срещу определение № 7873 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1628/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № РД-06-1187/08.08.2024 г. на кмета на община Димитровград и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 7 от АПК. В частната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното определение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – чл. 159, т. 7 от АПК и чл. 149, ал. 5 от АПК. Визира се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви и анализ на предмета на делото. Производството по адм. дело № 1628/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково е било образувано по жалба на М. срещу заповед №РД-06-1187/08.08.2024 г. на кмета на община Димитровград, с искане за прогласяване на нищожността й. Според частната жалбоподателка, първоинстанционният съд не е извършил необходимата служебна справка и правен анализ за доводите и твърденията в жалбата и заявеното искане, с които е сезиран съда, предмет на адм. дело № 802/2024 г. и адм.дело № 1628/2025 г. по описа на АС-Хасково. Твърди, че жалбата й е допустима тъй като няма срок за предявяване на искането за нищожност. Иска се отмяна на оспореното определение и делото да бъде върнато с указания Административен съд - Хасково да обяви нищожността на процесната заповед или ако прекрати делото, то да постанови присъединяването му към предходно образуваното адм. дело № 802/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с предмет същата заповед, което е висящо пред АС-Хасково. Претендира разноски. Ответникът – кмет на община Димитровград, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от Д. М. против заповед №РД-06-1187/08.08.2024 г. на кмета на община Димитровград. Със заповедта във връзка с постъпило заявление с рег.инд.№УТКР-52-1455/07.05.2024 г. на Д. М., собственик на поземлен имот пл.№ 387, за който е образуван урегулиран поземлен имот (УПИ) II-387, кв. 46 по плана на [населено място], община Димитровград, с искане за изменение на кадастралния план за описания поземлен имот, е одобрен проект за изменение на кадастралния план на описания поземлен имот. Променя се част от западната имотна граница на поземлен имот пл.[номер] в участъка източно от жилищната сграда на два етажа, построена в поземлен имот пл.[номер], за който е образуван [УПИ], кв.46 по РЗ план на [населено място] и масивен гараж и навес, построени в поземлен имот пл.[номер], за който е образуван [УПИ], кв. 46 по плана на [населено място]. Новата част от границата се поставя в съответствие с границата, установена с геодезически измервания и съответстваща на границата, описана в скица Приложение №1, лист 135 от заключението на вещото лице по гр. дело № 1172 от 2018 г. на Районен съд (РС) - Димитровград, потвърдено с решение № 260061 от 09.11.2020 г. на Окръжен съд (ОС) - Хасково и решение на Върховния касационен съд (ВКС) № 60138 от 26.01.2022 г. Вследствие направените изменения се променят съответната част от имотната граница на поземлен [имот номер]. Съществуващите на място обекти на кадастъра съответстват на тези, нанесени с кафяв цвят в приложения проект. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), § 4, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), във връзка с §4, ал.5, т.6 от ПЗР на Наредба № РД-02-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Заповедта е издадена възоснова на съставен акт № 4/30.05.2024 г. за непълноти или грешки в одобрен кадастрален план, подписан от пряко заинтересованите собственици, съгласно § 4, ал. 5, т. 6, б.“г“ от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. Заинтересованият собственик и заявителя са възразили, както е отбелязано в акта. Като е взето предвид възражението в заявление с рег.индекс № УТКР-52-1455#5/02.07.2024 г. на М. К. в качеството й на заинтересован собственик и представени с него решение №225/27.05.2019 г. на РС Димитровград, решение №260061/09.11.2020 г. на ОС Хасково и решение №60138/26.01.2022 г. на ВКС, в частта засягаща собствената й сграда и направените проучвания, органът е постановил да не се изменя източната фасада на жилищната сграда на два етажа, разположена в поземлен имот с пл.[номер], [УПИ], кв.46, [населено място]. Пред Административен съд – Хасково е постъпила и молба вх. № 12087/22.10.2025 г. по адм. дело№1628/2025 г. от Д. М., в която се посочва, че е образувано вече съдебно производство по адм. дело № 802/2024 г. по описа на АС – Хасково, срещу същия индивидуален административен акт, между същите страни и същото е висящо, ако съдът прецени, че е недопустимо паралелно производство, независимо от правното основание, то М. моли съда да допусне съединяване на настоящото адм. дело № 1628/2025 г. към по-рано образуваното адм. дело № 802/2024 г. за общо разглеждане. Съдът е извършил служебна справка в деловодната система и е установил, че в същия съд има образувано адм. дело № 802/2024 г. по жалба от същия жалбоподател, срещу същото разпореждане, при пълен обективен и субективен идентитет, което обстоятелство съставлява основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на по-късно образуваното производство. Съдът е посочил, че в жалбата предмет на по-късно образуваното дело има искане за прогласяване на заповед № РД-06-1187/08.08.2024 г. на кмета на община Димитровград за нищожна, но тъй като съдът на основание чл. 168, ал. 1 от АПК е длъжен да се произнесе по валидността на акта и без да има нарочно искане, то заявеното обявяване на нищожността на акта е предмет и на адм. дело № 802/2024 г. Производството по предходното дело е висящо. При това положение съдът приел, че са налице две висящи производства в административния съд, между същите страни и на едно и също основание, поради което и на основание чл.159, т.7 от АПК е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Изводите на съда са обосновани и в съответствие с приложимия материален закон. В Административен съд - Хасково има образувани две дела - адм. дело № 1628/2025 г. и адм.дело № 802/2024 г. и двете по жалби на настоящия частен жалбоподател, подадени против една и съща заповед на кмета на община Димитровград. По-рано образуваното адм. дело № 802/2024 г. е висящо. Съгласно чл.159, т.7 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, ако има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. В случая са налице елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба - в Административен съд - Хасково има образувани две дела с пълен идентитет от обективна и субективна страна, които са висящи. Неоснователно е възражението в частната жалба, че предметът не е идентичен, тъй като в едната жалба е релевирано и оплакване за нищожност на административния акт, тъй като това е само едно от основанията за оспорване по чл.146 от АПК, а и за същото съдът следи служебно на основание чл.168, ал.1 от АПК, т. е. касае се за релевирани различни доводи, но не и различен предмет на произнасяне. Друго тълкуване на нормата на чл.159, т.7 от АПК, би довело до злоупотреба с процесуални права. Правилно при две висящи производства с един и същи предмет, по-късно образуваното дело е прекратено. В аналогичен смисъл е определение №8721/02.07.2020 г. по адм.д.№6345/2020 г., V Отд. на ВАС, определение №4530 от 30.04.2025 г. по адм.д.№4007/2025 г., І Отд. на ВАС, определение №9424 от 08.10.2025 г. по адм.д.№9282/2025 г., VІІІ Отд. на ВАС. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд дължи произнасяне по всички основания по чл.146 от АПК, като не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва изрично искане. В случая обаче, в първото съдебно производство по адм. дело № 802/2024 г. по описа на АС- Хасково, административният съд все още не се е произнесъл по оспорването по същество и производството е висящо, в което следва да извърши проверка за валидност на акта. По изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,