Определение № 10563 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2022 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Ямболска частна обущарска работилница - 2008” ООД с ЕИК 200333900, „Медицински изделия и КО” ЕООД с ЕИК 203510786, „Гаро 2009” ЕООД с ЕИК 200797797, „ЕЛЛЙМЕД” ЕООД с ЕИК 203011000, „Н. Байков 2012” ЕООД с ЕИК 202330899, „НИЦА 2008” ЕООД с ЕИК 160136027, „АЛЕК ОРТО” ЕООД с ЕИК 205035784 и „КАБО 2020” ЕООД с ЕИК 206220610, подадена чрез общия им процесуален представител адв. Николова срещу чл.5, ал.1, чл.6, т.11 и Глава Трета от НАРЕДБА № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат(Наредбата). С протоколно определение от 08.02.2023 г. от съдебно заседание по настоящото дело, по искане на жалбоподателите и ответника на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 196 АПК производството по делото е спряно, с оглед провеждане на преговори по отношение на процесните разпоредби от обжалвания нормативен акт. С молба от 01.08.2023г. от процесуалния представител на жалбоподателите на основание чл.230 от ГПК е направено искане за възобновяване на производството, поради изтичане на шестмесечния срок по чл.231 от ГПК. При тези обстоятелства настоящият състав на Върховния административен съд намира, че производството по адм. дело № 5283/2022 г. по описа на ВАС следва да бъде възобновено. Жалбата поставила начало на настоящото съдебното производство е насочена срещу част от НАРЕДБА № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат, т.е. срещу подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Следователно разпоредбата изисква всеки правен субект, който оспорва пред съда подзаконов административен акт, да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес. В случая, обжалваната част от Наредбата касае помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, изработени по индивидуална поръчка и предназначени за хора с увреждания. Жалбоподателите, като производители на такива изделия твърдят, че ще бъдат пряко засегнати от оспорените текстове на Наредбата в ежедневната им дейност и ще търпят финансови загуби. Настоящият състав не споделя тезата на търговските дружества-жалбоподатели за наличието на правен интерес от оспорването на Наредбата. От една страна следва да бъде съобразено Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 11/2006 г, с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционността на разпоредбите на чл. 143, ал. 4 и чл. 186, ал. 1 от АПК, където КС е приел, че когато се атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, то оспорващите следва „да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована“. В това си решение КС приема също, че „В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Така, когато например един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място.“ Оспорените текстове на Наредбата безспорно касаят такъв „тесен кръг от лица“, а именно хората с увреждания, като липсват доказателства търговските дружества, инициирали оспорването на Наредбата да са сред тях. От друга страна цените на засегнатите от Наредбата медицински изделия и помощни средства, в частност начина за тяхното доплащане и размера на последното, се определят със Спецификация, утвърждавана от Надзорния съвет на НЗОК, т.е. от орган, който е различен от издателя на Наредбата – министърът на здравеопазването. Последното внася неяснота относно твърденията на дружествата за връзката между текстове на Наредбата и размера на определяните за доплащане суми на търговци, изработващи специализирани медицински изделия. Правният интерес на дружествата от оспорването на подзаконовия нормативен акт не следва и от приетото Тълкувателно решение № 2/25.07.2023 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегии на ВАС по тълкувателно дело № 4/2022 год. Това тълкувателно решение е дало отговор на въпроса - “Кои организации по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК имат право да оспорват подзаконови нормативни актове, засягащи хора с увреждания“. В мотивите на решението се сочи, че „организациите които имат право да обжалват такива актове следва да отговарят на изискванията на чл. 92 от ЗХУ – да са вписани по реда на ЗЮЛНЗЦ като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност, да имат най-малко петгодишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания, да имат членове в не по-малко от двадесет и пет на сто от общините в страната“. Търговските дружества, чиято дейност е свързана с изработка на изделия за хората с увреждания не отговарят на тези изисквания и установени критерии от законодателя в Закона за хората с увреждания, необходими за защитата на правата на гражданите от тази социална група. Липсата на правен интерес от оспорване прави подадената жалба на търговските дружества недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК като в този случай нормата предписва, че съдът следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 230, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,