Определение № 10038 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. М. А. от гр.Горна Оряховица, обл.Велико Търново. Жалбата е против определение №3660 от 10.09.2026г., постановено от Административен съд - Велико Търново по адм. дело №819/2026г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото на Административен съд - Велико Търново за разглеждане по същество. Ответникът - Областен управител на област Велико Търново, с представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №3660 от 10.09.2026г., постановено по адм.дело №819/2026г. на Административен съд - Велико Търново, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на И. М. А. против заповед № ОА04-06874/9.07.2026г. на Областен управител на област Велико Търново, с която е върнато решение №1156 по протокол №44 на Общински съвет Горна Оряховица от проведеното редовно заседание на 25.06.2026г. За да постанови този резултат административният съд се е основал на чл.159, т.1 /неправилно посочена т.2/ и т.4 от АПК. Приел е, че оспорената заповед № ОА04-06874/9.07.2026г. на Областния управител (ОУ) акт за връщане на решението на Общинския съвет за прегласуване подлежи на оспорване единствено от адресатите на акта, които са Общински съвет (ОС) Горна Оряховица и кметът на Община Горна Оряховица, но не и от оспорващия, който не е адресат на акта. Освен това жалбоподателят не бил доказал и правния си интерес от оспорването. Обжалваното определение е правилно. С оспорената пред административния съд заповед № ОА04-06874/9.07.2026г. на Областния управител на област Велико Търново е върнато за ново обсъждане решение №1156 по протокол №44 от 25.06.2026г. на Общински съвет Горна Оряховица, в частта му по т.3. С тази т.3 се дава съгласие Община Горна Оряховица да дари на В. Б. Н. поземлен имот с кадастрален идентификатор 16359.514.3795 и поземлен имот с кадастрален идентификатор 16359.514.3796 по КК и КР на гр.Горна Оряховица. Според чл.32, ал.3 от Закона за администрацията (ЗА) във вр. с чл.45, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) заповедите на областния управител, с които се връщат за ново обсъждане решения на общинските съвети подлежат на обжалване пред съответния административен съд. В този смисъл административният съд неправилно се е позовал по същество на чл.159, т.1 от АПК и е приел, че заповедта на областния управител не подлежи на оспорване. За кметът на общината и общинския съвет изрично е признато право на оспорване. Но заповедта на областния управител, с която се връща за ново обсъждане решение на общинския съвети, може да засяга правния интерес и на други лице. Затова не може априори да бъде изключено тяхно право на оспорване. Правото на граждани и/или организации да оспорват заповедите на областния управител е в съответствие с общата клауза за съдебно обжалване на административните актове, прогласена в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), както и в чл.15, и чл. 147, ал. 1 АПК, които определят обжалваемост на всички административни актове, но при условие че обжалваният акт засяга лицето, което го обжалва. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК административният акт подлежи на оспорване от граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, както и от тези, за които актът поражда задължения. Разпоредбата има общ характер, поради което наличието на правен интерес следва да се установи въз основа на прякото и непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя от оспорвания административен акт. Съдържанието на понятието "засягане" е разяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г., в което е прието, че административният акт засяга граждани, юридически лица и организации по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективни права или законни интереси представлява материалноправното основание за включването на акта в кръга на подлежащите на съдебен контрол, както и за наличието на процесуалноправен интерес от неговото обжалване. Поради това е недопустимо оспорване от лице, чиито права или законни интереси не са пряко и непосредствено нарушени или застрашени от административния акт. Правният интерес трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и следва да бъде доказан във всеки конкретен случай, а доказателствената тежест се носи от оспорващия. Според Конституционния съд във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава (решение №5/2007г. по к. д. №11/2006г.). В конкретния случай с оспорената пред административния съд заповед на областния управител е върнато за ново обсъждане решение на Общински съвет Горна Оряховица, в частта му, с която се дава съгласие Община Горна Оряховица да дари на В. Б. Н. два поземлени имота. Тази заповед на областния управител, с това й съдържание, не засяга по никакъв начин правната сфера на И. М. А.. Не е налице неблагоприятна промяна, произтичаща от действието на оспорения административен акт, в следствие на която да се отнемат, изменят или ограничават негови права и законни интереси или да се създават задължения. В случая жалбоподателя не е адресат на оспорената заповед и с тази заповед не се засягат лично и непосредствено правно защитени негови права и интереси. В контекста на тези съображения, следва да се формира извода, че жалбоподателят не разполагат с процесуалната легитимация да обжалва акта на областния управител нито в качеството си на общински съветник в Общински съвет Горна Оряховица, нито в качеството си на гражданин на Община Горна Оряховица. Правомощията на общинския съветник са лимитивно изброени в чл.33 от ЗМСМА. Измежду тях липсва установена възможност общинският съветник да обжалва актове на областния управител, нито решения на общинския съвет, в работата на който участва. Интересите на местната общност, включително и своите собствени, съветникът отстоява посредством: работата си в постоянните и временни комисии на съвета в състава на които е избран; предложенията за включването в дневния ред на заседанията на общинския съвет за разглеждането на въпроси от компетентността на съвета; внасянето на проекти за решения; участие в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета; отправянето питания към кмета, но не и посредством обжалване на актове на областния управител или решенията на общинския съвет, доколкото неговият вот е елемент от общото волеизявление на колегиалния орган. Би могло да се добави още, че правото на жалба против заповедта на областния управител или решението на общинския съвет, в случаите когато то има белезите на административен акт, принадлежи единствено на лицето или организацията, чиито права и законно установени интереси са пряко накърнени или застрашени и то или тя може да го упражни лично или чрез надлежно упълномощен представител. Общинския съветник нито разполага с дадена му от закона процесуална представителна власт по отношение на жителите на общината, нито пък може да се суброгира в техните права. В този смисъл са неоснователни доводите в частната жалба, че разширяването на гробищния парк е в интерес на всеки един жител на Община Горна Оряховица. Тези доводи за наличие на правен интерес не могат да бъдат споделени, тъй като по делото не се установява частният жалбоподател да има някакви права върху имотите, за които е взето решение да се дарят на В. Б. Н.. Нито той има представителна власт по отношение на жителите на общината или може да се суброгира в техните права. Затова частният жалбоподател не покрива изискването за личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи служебно. В случая частният жалбоподател не е установил наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от обжалване на оспорваната заповед на областния управител като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, тъй като административният съд законосъобразно е приел, че оспорващият няма правен интерес от оспорване заповедта на областния управител. Налице са били условията по чл.159, т.4 от АПК, поради което административният съд правилно е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение