Определение № 11878 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу Определение № 26052/05.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 9679/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. В. срещу Решение № СОА24-РИ09-433/16.09.2024 г. на заместник – кмета на Столична община, издадено по повод подадено заявление рег. № СОА24-ЕВ01-544/03.09.2024 г. за предоставяне на достъп до обществена информация; производството по адм. дело № 9679 по описа на АССГ за 2024 г. е прекратено и Н. В. В. е осъден да заплати разноски по делото. Частният жалбоподател обжалва определението с бланкетни доводи, че то е нищожно, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В допълнителна молба, чрез процесуалния си представител адв. Костадинов, оспорва изводите на съда, че липсва правен интерес от обжалването на административния акт. Излага съображения, че не са налице предпоставките на чл. 27, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като и че оспореният акт е лишен от правно валидни мотиви и противоречи на действителните факти и обстоятелства по делото. Моли обжалваното определение да се отмени. Ответникът – заместник кмет на Столична община по направление „Обществено строителство“ оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Даскалова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата, на основание чл. 159, т. 4 АПК, първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: Административното производство е започнало по инициатива на Н. В. В., който е подал заявление вх. № СОА24-ЕВ01-544/03.09.2024 г. Със заявлението е поискал предоставяне на следната обществена информация: всички налични документи, свързани с възлагането, изпълнението и приемането на извършените строително - ремонтни дейности през 2024 г. по тротоара и пътното платно на [улица] в [жк], гр. София. В заявлението е поискано информацията да се предостави на посочен имейл. Последвало е издаване на оспореното Решение № СОА24-РИ09-433/16.09.2024 г. на заместник – кмета на Столична община, с което уважено искането на Н. В. В. и е предоставен поисканият достъп до обществена информация, свързан с възлагането, изпълнението и приемането на извършените строително - ремонтни дейности през 2024 г. по тротоара и пътното платно на [улица] в [жк], гр. София. В решението е посочено, че информацията се предоставя под формата на преглед на информация в оригинал/копие, в рамките на 30 – дни, за което е посочен конкретен адрес, където да се прегледа исканата информация. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като липсва правен интерес от оспорване. Посочил е, че в чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДОИ е предвидено задължение на органа да се съобрази с предпочитаната форма на достъп, освен в случаите когато това води до възможност на неправомерна обработка на тази информация. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗДОИ, достъпът се предоставя във форма, определена от органа. Приел е, че с оспореното решение е предоставен достъп до обществена информация под формата на преглед на информацията, т.е. не е изключен достъпът до исканата информация. По този начин искането на заявителя е било удовлетворено изцяло. Извел е извод, че липсва правен интерес за оспорване на решението, тъй като е предоставена исканата информация. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът е бил сезиран с жалба срещу Решение № СОА24-РИ09-433/16.09.2024 г. на заместник – кмета на Столична община, в частта, с която е отказано предоставянето на поисканата информация в предпочитаната форма за предоставяне на обществена информация. Между страните няма спор, че исканата информация е предоставена. Спорът е относно формата, в която е предоставен достъпът до обществена информация. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗДОИ органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато: 1. за нея няма техническа възможност; 2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; 3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права; 4. е заявена чрез платформата за достъп до обществена информация. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 1 – 3 достъп до информацията се предоставя във форма, която се определя от съответния орган, а в случаите по ал. 1, т. 4 – чрез публикуване на платформата за достъп до обществена информация. В случая жалбоподателят е поискал предоставянето на информацията по имейл, т. е. това е предпочитаната от него форма. Органът не е удовлетворил това искане, като е изложил съображения за това и се е позовал на разпоредбата на чл. 27, ал. 2, във връзка с чл. 27, ал. 1 ЗДОИ. Дали съображенията на органа попадат в приложното поле на цитираното от него правно основание и дали правилно информацията е предоставена във форма определена от органа е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата. За жалбоподателя е налице правен интерес да установи, че неправомерно му е отказано предоставяне на достъпа в исканата форма. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение