Определение от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Консервинвест“ ООД срещу решение № 2635/20.03.2024 г., постановено по адм.д. № 1860/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С това решение са отхвърлени като неоснователни предявените кумулативно съединени искови претенции на „Консервинвест ООД“ срещу Патентното ведомство и Върховния административен съд, с които се иска солидарното им осъждане за сумата в размер на 75 369, 41 лв. и лихви за забава в размер на 57 589, 15 лв. за периода от 01.01.2015 г. до 13.07.2022 г. за иззети от дружеството стоки, за сумата в размер на 284 478, 04 лв. и лихви в размер на 205 423, 44 лв. за накърнена репутация и затруднения при продажба на забранен продукт и рекламни услуги за периода от 01.06.2015 г. до до 13.07.2022 г., за сумата в размер на 636 284, 16 лв. и лихви в размер на 216 159, 86 лв., представляваща изплатена сума по сметката на Върховния касационен съд за спиране на изпълнението на въззивно решение от 08.03.2019 г. до 13.07.2022 г., за сумата в размер на 24 000 лв. и законна лихва в размер на 11 960 лв., представляващи разноски по дела пред Административен съд София град и Върховния административен съд от 14.08.2017 г. до 13.07.2022 г., за сумата в размер на 800 000 лв., представляващи пропуснати печалби от забрана за произвеждане и продажба на продуктите, за сумата в размер на 4000 лв. от наложени обезпечителни мерки, по време на които дружеството не е робило три дни през 2019 г. Всички вреди се твърдят като причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, заедно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2022 г.

Следователно, при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени няколко искови претенции, като една от тях е за обезщетение за неимуществени вреди, като исковите претенции са за обезщетение за вреди, претърпени от юридическо лице. Това обстоятелство налага съобразяването с образуваното тълкувателно дело 1/2023 г., образувано с разпореждане от 17 юли 2023 г. на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което следва да даде отговор на два въпроса:

1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?

2. Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?

С определение на общото събрание на съдиите от трите колегии на Върховния касационен съд и от първа и втора колегия на Върховния административен съд от 26 март 2024 г., вторият въпрос е отклонен.

Настоящият съдебен състав на седмо отделение на Върховния административен съд счита, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 228 вр. чл. 144 от АПК. Касационният съд намира, че направеното искане за тълкуване, по което е образувано т. дело № 1/2023 г. има значение за правилното решаване на настоящия правен спор, което налага спиране на настоящото дело до приключване на производството по тълкувателното дело.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. вр. с чл. 228 АПК и чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение